Днес, на Андреевден, денят започва да расте
Православната църква почита на 30 ноември паметта на св. апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.
За св. Андрей се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното.
Денят започва да расте от днес – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден.
Той се приема като начало на зимния празничен цикъл и в цялата страна се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“.
„Свети апостол Андрей е бил един от най-уважаваните апостоли. Споменава се в благославянето на петте хляба и трите риби, но се споменава и когато има хора, които искат да говорят с Христос. Той е свидетел на чудесата и след това до ден днешен прави чудеса“.
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
