Андреа Банда Банда: Не ми вървеше много с момчетата

Андреа Банда Банда е влогър, който обича киното. Обича да чете и да разказва новинки по забавен начин. И е едно от лицата в предаването „На кафе“. Говорим си за кино, сериали, влогърство, за порастването и лесно ли се свиква с камерата.

 

Коя е Андреа Банда Банда?

– Обичам да забавлявам хората. Обичам да гледам филми и сериали и да говоря за тези неща по някакъв смешно-забавен начин.

Какво събуди интереса ти към киното?

– Откакто се помня, обичам да гледам филми и сериали. Дори, когато бях по-малка, и гледах филми,  се чудех – дали на тези хора това наистина им се случва… Беше ми интересен процесът на правене. Актьорското майсторство също ми е много на сърце, имам няколко малки роли в продукции, една по-голяма – в онлайн сериал. Две години учих актьорско майсторство.

Какви филми и какви сериали обичаш?

– Гледам всичко. Трудно ми е само с филмите за супергерои.  Всъщност дори повече обичам да чета, отколкото да ги гледам.

Кой би бил твоят сериал – като героиня – испански, турски?

– За добро или за лошо животът ми не е бил драматичен. По-скоро прилича на комедия. Не съм имала много драматични връзки, събирания, раздели… Бих била Моника или Рейчъл от „Приятели”.

Чувстваш ли се положителен герой – харесвана, следвана?

– Истината е, че мога да общувам с хората, които ме гледат и четат. Още преди да започна да работя в „На кафе”, имаше хора, които следяха видеата, които качвах. Сега те ме виждат по телевизията и е много готино. Получавам много добри отзиви. Аз обаче се вглеждам повече в негативните. Те ми правят впечатление.

Много е неприятно, когато четеш измислени истории за себе си.

Колегите ми казват да не отговарям, да не коментирам. Но аз не мога така.

Как стана влогър?

– Страхотно е да правиш видеа и да изразяваш себе си. Харесва ми обратната връзка.

Ти какви видеа и блогове следиш?

– Такива, от които научавам нови неща. Не са ми интересни тези, които разказват за живота си. Понякога се интересувам от козметика. Но обикновено следя видеа с образователна, научна цел. Наскоро пуснах първото си видео, в което разказвам за себе си. Пречупих се. Малко ми е нелепо. Но, ако има какво да кажеш, е ок.

Оказва се, че хората много се интересуват от жълтите неща. Какво ядеш, къде ходиш. Доскоро най-популярните видеа бяха посветени на това – какво има в чантата ти…

И получавах много запитвания да направя такова. Оказва се, че има и такива, които показват какво има в телефона ти.

Лесно ли свикна с камерата на „На кафе”?

– В началото ми беше много трудно. Бях свикнала, когато съм пред камера, да съм в образ или да съм си сама с моите си смешки. В предаването форматът е различен, като хора сме много различни. След новата година започнах да се поотпускам, да се наслаждавам на това, което ми се случва. Радвам се, че успях да преборя притеснението. Не съм имала интерес към телевизията досега. Тя слага определени рамки, сценарий, с който трябва да се съобразяваш. Докато интернет е свобода.

Как се отнасяш към предизвикателствата, които се въртят в мрежата?

– Никога не съм правила предизвикателство. Истината е, че в интернет стоят и много малки деца. Важно е да се съобразяваш с това. Често ме канят да говоря пред деца. И когато ги попиташ какви искат да станат, когато пораснат, те казват – влогър, инфлуенсър… Това е доста плашещо. Защото аз не мога да си представя да бъда само това.

Явно това е бъдещето обаче. Ето че и сериалите се преместиха в интернет…

– Продуцирането също е много интересно. За мен беше голямо предизвикателство, когато ме взеха в 7talents – компания, която се занимава с продуцирането само на онлайн сериали, видеа… Тогава главният продуцент ми каза – ти ще станеш влогър. И аз напуснах, за да вървя по своя път.

Рецептата ти за успех?

– Чувала съм, че освен да си постоянен, трябва да си казваш видеата в определен ден и час от седмицата. Хората се научават да гледат. Аз не съм спазвала никакви правила.

Всичко е въпрос на съдържание. На качество. Ако е интересно, ще има гледания. Има доста по-успешни от мен влогъри, в смисъл – с много повече гледания.

Но пък това, че получих шанс да бъда част от най-гледаното сутрешно предаване у нас, е голям успех. Въпреки че аз винаги съм си представяла, че ще правя смешки пред много хора.

Това е една друга професия, която набира скорост у нас сега – стендъп комедията… Би ли се занимавала с това?

– О, аз съм го правила. Винаги ходех сама, защото ако съм с приятели, се притеснявам. Разказвах си шегите и ми харесваше. Дори веднъж спечелих 70 лева за консумация.

Каква си, когато около теб няма камери?

– Притеснителна. Тревожна личност. Много плача. Често се натъжавам. Някой без да разбере, може да ме засегне. Не знам как да я избегна тази хиперчувствителност – в живота, в отношенията ми. На мен ми пречи.

В личен план обичаш ли да режисираш?

– Не. Обичам някой да ме води. Отвеяна съм, хаотична. Винаги съм имала нужда човекът до мен да може да решава. Това може би е малко натоварващо. За него. Може би понякога му е малко кофти да се чувства по-скоро като баща, отколкото като гадже… О, това прозвуча гадно! По принцип, не бих казала, че ми е вървяло много с момчетата. Винаги е имало такива, които са ме намирали за симпатична. Но когато съм харесвала много някого, не се е получавало. И сега, когато имам нещо хубаво, го оценявам.

С какво могат да те спечелят?

– Има много хора, които се правят на това, които не са. И такива, които се държат естествено. Харесвам хората, които са истински. Ценя чувството за хумор.

Харесвам умни момчета, които знаят много неща.

Сега в телевизията също научавам много. За тези седем месеца се чувствам по-пораснала.

Текст: Веселина Петрова
снимки: личен архив