Книги

Артър Хейли: Това, което обрисувах с думи, е истински живот

Артър Хейли е роден в Лутън, Англия. Служи в Кралските военновъздушни сили от началото на Втората световна война през 1939 г. до 1947 г.

Работи като журналист на непълен работен ден, става писател, окуражен от успеха на телевизионната  драма „Полет в опасност“.

През 50-те години Хейли заминава за САЩ, където написва 10 романа.

Те са продадени са в 200 милионен тираж и са преведени на 38 езика в над 40 страни по целия свят.

Преди да започне да работи върху произведенията си писателят си води подробни бележки и събира достоверни материали и източници.

Така например, преди да напише романа „Хотел“, Хейли изчита цялата информация, посветена на хотелската индустрия, която успява да намери, стараейки се да предаде по-реалистично и автентично атмосферата в хотелиерския бранш.

Романите му „Летище“, „Окончателна диагноза“, „Колела“, „Банкери“, „Вечерни новини“ описват живота на обикновените хора, трудностите, с които се сблъскват в ежедневието си и героичния начин, по който преодоляват несгодите, които съдбата им поднася.

В последната му книга „Детективи“, написана през 1997 г., главният герой, който е сериен убиец, решава преди да седне на електрическия стол да разголи душата си пред детектив Малкълм, вместо да отнесе тъмните си тайни в отвъдното.

Критиците му отхвърлят творбите му като сковани, с накъсана сюжетна линия, но неговите почитатели ги опровергават, класирайки произведенията му като №1 по продажби.

Прочетох всички на един дъх още, докато бях в гимназията.

Започнах с „Хотел“, продължих с „Колела“ и „Летище“, а после и с „Вечерни новини“. Бях влюбена в историята за детектива, в начина, по който върви повествованието. Буквално грабва от първия ред. И не спираш, докато не стигнеш до корицата.

След успеха на книгата му „Хотел“, през 1965 г. Хейли се премества да живее в Калифорния, а през 1969 г. заминава за Бахамските острови, за да избегне високите канадски и американски данъци.

Последните години от живота си прекарва заедно с втората си съпруга Шийла.

Отива си от този свят на 24 ноември 2004 г.

„Победителите ще станат губещи, ако не подкрепят губещите“.

„Когато започнах да пиша, се запознах с възхитителни хора и открих част от историята.“

„Американците виждат демокрацията като лек за всички злини – да се взима по 3 пъти на ден, като по лекарско предписание. За тях работи. Следователно – трябва да работи и за света. Това, което Америка наивно забравя е, че за да функционира демокрацията, населението трябва да има нещо лично, което си заслужава да се опази“.

„Не съм открил нищо. Това, което обрисувах с думи, е истински живот.“

„Никой човек не може да успее в пълна степен, ако не живее и на други места, освен където е роден. Това важи особено силно за писателя“.

„Обичах образованието и бих искал и сега да продължа да се уча“.

„Понякога си струва да отстояваме и принципите си, нали? Номерът е да знаеш точно кога и точно кои принципи!“

„Такава е човешката природа – ощетеният понася нещастието си по-лесно, когато знае, че и останалите страдат“.

„Забравянето е грешка , а грешка допускай само там , където с нея целиш нещо.“

„Хаосът е относително нещо. В живота ние се срещаме с него в най-различни проявления и така или иначе се приспособяваме.“

„Не е задължително да бъдеш религиозен човек, за да вярваш в нравствеността.“

„Усмивката може да прикрива предателство, а зад сърдечността е възможно да се скрива най-мерзкото неуважение.“

„Жените са склонни да се отнасят сериозно към това, което мъжете считат за случайни интриги.“

„Спорът е нещо добро, ако след това от него нещо се роди.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *