Даяна, принцесата, която остана завинаги в сърцата ни. Завинаги на 36!

Даяна, принцесата на народа. Така я наричат. А тя е била просто една красива жена, която е искала да бъде щастлива. И не се отказа да търси своето щасте, въпреки налаганите от двореца правила и норми.

Знаела е, че ставайки част от кралското семейство, ще трябва да спазва правилата, казват някои. Да, сигурно е знаела.

Но също така е била млада, може би е била романтичка, може би е вярвала в чудеса… И когато чудото се е оказало доста неприятно, е направила крачка назад.

Кой знае? Истината за историята на принцеса Даяна никога няма да бъде една. Защото нея вече я няма. И нито един филм не може да ни каже какво е мислила, чувствала, мечтала…

„Аз обичам духът ми да е свободен. Някои не харесват това, но то е начинът, по който мога да бъда себе си.“

Даяна, принцеса на Уелс, член на британското кралско семейство, в продължение на петнадесет години е съпруга на Чарлз, принц на Уелс.

Тя е майка на втория и шестия в реда на наследяване на британския трон, принцовете Уилям и Хенри.

В началото на 90-те години бракът между Даяна и Чарлз се разпада. Дворецът отрича това, но е неизбежно. Принцът и принцесата говорят пред пресата чрез свои приятели, обвинявайки се един друг за случващото се. Разделят се на 9 декември 1992 г.

Светът я обожаваше. Заради нейната деликатност, доброта и женско излъчване.

И след това светът потъна в траур. На 31 август 1997 г. при автомобилна катастрофа в Париж, в тунела под моста Алма, си отиде слънцето една от най-обичаните принцеси – само на 36 години.

„Слабост ли е, че се водя от сърцето си, а не от главата си? Не действам по наръчник…“

„Аз се ръководя от сърцето, а не от главата.“

„Не съм политическа фигура, нито искам да бъда – аз идвам с моето сърце.“

„Когато си щастлив, можеш да простиш много неща.“

„Да показваш чувствата си не значи, че си разглезен.“

„Прегръдките имат огромна полза – особено за децата. Наистина е важно да показваш любов.“

„Трябва да имам място, където да намирам покой за ума си.“

„Казват, че е по-добре да си беден и щастлив, отколкото богат и злочест. А какво ще кажете за нещо компромисно – като среднобогат и просто без настроение?“

„Аз знаех каква е моята работа: да излизам, да се срещам с хората и да ги обичам.“

„Мисля, че най-голямото заболяване на този ден и век е, че хората се чувстват необичани. Знам, че мога да дам любов за минута, за половин час, за ден, за месец – мога да дам. И съм много щастлива да правя това, искам да правя това. “

„Обичам да държа ръцете на хората, когато посещавам болници, въпреки че те са шокирани, защото не са преживявали нищо подобно преди това – но за мен това, което правя, е нещо нормално.“

„Нищо друго не ми доставя повече щастие от това да се опитам да помогна на възможно най-много уязвими в това общество. Това е цел и съществена част от моя живот – това е вид съдба. На всеки, който в беда ме повика, аз ще се притичам – където и да съм.“

„Хората си мислят, че в края на деня мъжът е единствената награда. Всъщност изпълнената работа е по-добрата награда за мен.“

„Навсякъде виждам страдание – и това е мястото, където искам да бъда, и да правя, каквото мога. Не можеш да успокоиш измъчените като измъчваш спокойните.“

„Ако трябва да се грижа за хората в болницата, трябва да знам всеки аспект от тяхното лечение и да разбирам тяхното страдание.“

„Вниманието и привързаността на обществото ме преведоха перз едни от най-трудните периоди; вашата любов и привързаност винаги е облекчавала моите пътувания.“

„Аз искам всички майки, бащи и деца да осъзнаят колко много се нуждая от тях и колко много ценя тяхната подкрепа.“

„Бих искала хората да мислят за мен като за някой, който се грижи за тях.“

„Всеки един от нас има нужда да покаже колко много се грижим ние един за друг и едновременно с това се грижим за себе си.“

„Най-големият проблем на този свят днес е нетолерантността. Всички са толкова нетолерантни един към друг.“

„Не ме наричайте икона. Аз съм просто майка, която се опитва да помогне.“

„Ако на мъжете им се налагаше да раждат, никой от тях нямаше да има повече от едно дете. Чарли Чаплин започва да създава деца на 60 – след като е решил, че тогава вече иска да има деца. Аз все още чувствам същото, което винаги съм чувствала. По-добре сега, защото съм по-щастлива.“

„Родителите учат малките си деца да не говорят с непознати, а аз уча моите да го правят.“

„Какво ли трябва да му е на едно малко момче, когато прочете, че баща му никога не е обичал майка му?“

„Ще се боря във всяко едно положение за моите деца, така че те да могат да постигнат своите възможности като човешки същества и като личности с обществени задължения. Аз искам моите момчета да разбират емоциите на хората, тяхната несигурност и лишения, техните надежди и мечти.“

„Живея за синовете си. Бих била изгубена без тях.“

„Отнасяй се към семейството си като към приятели и към приятелите си като към семейство. Във всяко едно отношение семейството е връзка с нашето минало и мост към нашето бъдеще.“

„Любовта на семейството и най-голямата благословия в живота. Щастливото семейство е като предварителен рай. В този брак бяхме трима. А аз не обичам тълпите.“

„Хората ме наричат Мерилин Монро на 80-те години, считайки, че това е голямо щастие. Да бъдеш принцеса не е това, което го хвалят, че е.“

„Не мисля, че много хора ще искат да бъда Кралица. Аз правя неща по различен начин – и не се действам по наръчник.“

„Жизненоважно е за монархията да поддържа връзка с хората. Това е, което се старая да правя.“

„Бих искала да бъда кралица в сърцата на хората, но не се виждам като кралица на тази страна.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.