Дейвид Бауи: Харесва ми да вярвам в нещо!

Дейвид Бауи умира на 10 януари 2016 г. в Лондон. А диагнозата е рак на черния дроб.

Роден е на 8 януари 1947 г. в предградието на Лондон – Брикстън. Майка му Маргарет Мари „Пеги“ е от ирландски произход. Тя работи като разпоредителка в театър. А баща му Хейуард Стентън Джоунс работи към благотворителната фондация „Barnardo’s“.

През 1953 г. семейството им се мести в друго предградие на Лондон – Бромли. Дейвид започва да пее в училищния хор. На девет започва и да танцува. Учителите оценяват изпълненията му като „невероятни“ особено за дете.

Баща му му подарява колекция от записи, сред които са тези на Елвис Пресли и Литъл Ричард. През следващата година започва да свири на пиано. През 1961 г. майка му му подарява саксофон. Скоро започва да взима уроци от местен музикант.

През 60-те Дейвид сменя фамилията си от Джоунс на Бауи, за да не бъде бъркан с известния тогава Дейви Джоунс – фронтмен на The Monkees.

През 1970 г. се жени за Анджела Барнет. Имат един син – Джоуи, който става режисьор. След десет години брак се развеждат през 1980 г.

През 1992 г. се жени за Иман и двамата са заедно до смъртта му.

„Когато почина, отидох да се разходя. Тогава една птичка летеше точно пред мен. Усетих присъствието му“, казва супермоделът.

Независимо от славата и успеха на двамата, Иман споделя, че връзката им е била изключително нормална.

„Беше си нормален брак. Той беше много забавен, мил и голям джентълмен. Всеки говори, че е бил футуристичен, но всъщност си беше като повечето мъже. Обичаше да носи костюми и да води нормален живот. Живеехме обикновено, взимахме дъщеря си от училище, разхождахме се. Искаше ми се да имаме повече време заедно“.

„Дейвид ми даде най-прекрасните, емоционални и невероятни 24 години. Все пак, това не ми беше достатъчно. И въпреки че никога няма да спре да ми липсва, знам, че той се крие във всеки от нас“.

Днес си спомняме някои от неговите размисли за живота…

„Сложно е да се живее в хармония с хаоса“.

„Веднъж попитах Ленън какво мисли за това, което правя. Това е просто рок енд рол, на който са му сложили малко червило, каза той“.

„Винаги съм имал отблъскващата нужда да бъда нещо повече от човешко същество“.

„Човекът на XXI века е езичник – той няма вътрешна светлина, разрушава много, малко създава, и не чувства присъствието на Бог в живота си“.

„Онова, което харесвам в музиката ми, е, че успява да събуди духовете у мен. Не демоните, а духовете“.

„Харесва ми да вярвам в нещо“.

„Смятам се за щастлив човек. За разлика от много други, аз се възползвах от всичко, което ми беше позволено“.

„Когато остарееш, всичко опира до два или три въпроса: Колко още? Какво да правя с времето, което ми остава“?

„В семейството ми има шизофренична жилка, поради което смея да кажа, че и аз съм засегнат от нея. Повечето хора от семейството ми са били част от някакво заведение за психично болни. Брат ми пък изобщо не иска и да си тръгва. На него му харесва там“.

„Мисля, че славата сама по себе си не е нещо, което си струва, обаче винаги ви осигурява място в ресторант“.

”Мога да помоля за цигарa на всички езици”.

„Най-великото нещо, което някога ще научиш, е просто да обичаш и в замяна да бъдеш обичан“.

„Намирам свобода само в ексцентричността“.

„Сблъскайте се с труп поне веднъж. Сблъсъкът с абсолютната липса на живот е най-обезпокоителният и предизвикателен, който някога ще имате“.

„Винаги се удивлявам, че хората приемат сериозно това, което казвам. Аз самият не се приемам сериозно“.

„Аз съм инстантна звезда. Просто добавете вода и разбъркайте“.

Снимки: Инстаграм

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.