Драго Симеонов: Най-много ме дразнят начумерените хора

Драго Симеонов приема София за дом, а не просто като град. Той не се плаши от трамвая, защото от малък знае, че по релсите му не тече ток. Нито се е возил на ескалаторите в ЦУМ като на атракцион. Познава всички улици на София, но обича най-много бул. „Дондуков”. В предаването „Дом за всеки” той не просто търси жилище на двойки, но разказва и история, показва потайностите и забравените красоти на столицата ни.

Здравей, как си? Харесва ли ти София сега?

– Да, харесва ми, защото това е моят град. И аз не съм твърде критичен към него. Аз намирам неща, които да харесвам, въпреки проблемите, които градът има. Не виждам в него новосъздадената грозота. Виждам традиционната красота. Някои действия на софиянци, стари и нови, не ми харесват, но…

Имаш ли любимо място?

– Домът ми. Кварталът ми. Оттам нататък мога да намеря някои сантиментални места като градинки, училища… Но като цяло любимото ми място е бул. „Дондуков”.

Кое е нещото, което най-много те дразни, когато вървиш по улиците?

– Начумерените хора. Не ме дразнят самите улици. А твърде вглъбените в краката си хора. Иска ми се да запазим доброто отношение един към друг.

Лесно ли се намира идеалното жилище тук?

– Идеалното жилище затова е идеално, за да не бъде намерено никога. От друга страна лесно може да бъде открито, ако съобразиш идеалите си към конкретиката, към реалността.

Вещоман ли си? Обичаш ли да трупаш разни дреболийки у дома?

– Домът ми е твърде малък и той ме регулира, за да не събирам всичко, което ми харесва, като един Плюшкин. Той се обновява като всичко останало и в него има винаги има достатъчно нови неща. Не живея в музей.

Ако ти предложат супер мечтаната работа в друг град или държава, ще тръгнеш ли?

– Е каква да е тази мечтана работа? Нали пак е работа… Ако някой ми каже и ми кажеш ела да бъдеш Брад Пит, пак няма да се навия… щото и на него му мина вече модата. Ако се преместя, ще бъде само, за да направя сравнение в местата, в начина на живеене.

Казваш в едно интервю, че детето все още живее в теб. Как се разбира то с бащата, който си в живота?

– Не харесвам бащинското отношение, покровителстването. Бащите често са някакви патриархални клишета, зад които не стои нищо. Предпочитам да си остана хлапе. Но винаги съм по-голямото хлапе и за сина си съм нещо като батко. Може би ще стана баща на 75 години… И дядо, разбира се.

Какво ти прави впечатление у хората в предаването „Дом за всеки”?

– Това са хора, които искат да имат максимално добро жилище на максимално ниска цена. Което, разбира се, е утопия. Но „Дом за всеки” е вид утопия. Не е наръчник за продажби и наеми. Предаването разказва за хората, историите им. Хора, които стоят все пак добре пред камерата и има какво да разкажем за тях.

Снимки: Нова телевизия и личен архив