Дядо Коледа – истински или измислен?

Той пресича земното кълбо с шейна, водена от елени, и влиза в домовете ни през… комина. Дали историята е обикновена детска приказка или в нея има известна доза историческа правда? И кой наистина стои зад образа на добрия белобрад старец?

Наближава Коледа и всички трескаво се подготвяме за празника. А и няма как вечерта да мине без подаръци. Кой обаче ще ги донесе? Разбира се, че Дядо Коледа.

Според учените добрият старец с бяла брада всъщност е съществувал и това е бил самият свети Николай, реална историческа личност.

Той се прославил като един от добрите божи помощници – помагал на всеки, който идвал при него с молба за застъпничество.

Роден още през IV в. в Лиция, провинция на Великата Римска империя, Югозападна Азия, в богато семейство, Николай пътешествал доста през младостта си, а след това

раздал наследството си на бедните и станал поклонник

По съвет на дядо си, епископ по онова време, станал свещеник в град Мир (оттам и Мирклийски). По време на гоненията при император Диоклетиан свети Николай бил заточен, но след това по заповед на Константин Велики е освободен. Прочул се още приживе с чудесата, които правел.

В родния му град живеел богаташ с три дъщери, но се разорил. За да не тънат в нищета, мъжът решил децата му да продават телата си. Николай съжалил красавиците и много искал да им помогне. За да ги спаси от бедата, той отишъл късно една нощ под прозореца на бащата и хвърлил в двора на дома торба с жълтици. Разореният мъж приел това за чудо и използвал парите да задоми успешно дъщерите си. В народните представи

свети Николай носи щастие

а хвърлените през оградата жълтици всъщност се превърнали в традиция да се правят анонимно коледни подаръци. Те трябвало да бъдат оставени под елхата в чувалче…

Към свети Николай хората се обръщали и с молитви за изцеление от различни недъзи, за щастлив семеен живот, за помощ при различни беди, както и за здравето на децата и сирачетата.

В Холандия вярват, че в нощта на Рождество добрият старец обикаля домовете на своя бял кон и оставя подаръци на добрите малчугани, които са били послушни през годината.

През 1823 г. пък

преподавателят в семинарията Клемен Кларк Мур създал образа на Санта Клаус

Преди Рождество той прочел на съпругата и децата си съчиненото от него стихотворение „Гостуването на Санта Клаус”, по-известно като „Нощта преди Коледа”. Изобразил добрия старец, познат ни днес като беловлас мъж с шейна, теглена от 8 елена. Мур не смятал да публикува съчинението си, но един негов приятел занесъл текста във вестник Sentinel.

Първият портрет на Санта Клаус бил нарисуван от карикатуриста Томас Наст през 1862 г., а корицата на списанието му Harper’s weekly станала суперхит.

Портретът обаче имал един малък недостатък – бил черно-бял.

Червеното палто на добрия старец се появило през 1885 година

а негов автор бил издателят Луис Пранг. Той изработвал коледни картички с техниката на цветната литография.

Последният щрих върху образа на Дядо Коледа, който познаваме всички днес, нанесли от компанията „Кока-Кола”. Художникът от Чикаго Хедън Сандблън оцветил Санта Клаус в цветовете на популярната напитка – червено и бяло като добър рекламен трик.

Така Дядо Коледа се превърнал във великан, чиято шейна, теглена от девет елена, кацала на покривите на къщите, а главният елен се казвал Рудолф. Сандлън

използвал за прототип своя съсед Лу Прентис – дебеличък веселяк с бяла брада

Днес Дядо Коледа радва най-много децата. Той влиза през комина и оставя под елхата подаръците, които те са си пожелали. В различните държави в зависимост от климата използва различно превозно средство – шейна, кораб, сърф.

Но мисията му е една и съща – да създава коледно настроение. И кой знае, може наистина да не е само легенда и да чете писмата ни в своя топъл дом на Северния полюс или в Лапландия, хапвайки бисквитки с топло мляко. И може би наистина пази децата от беди.

Затова не пропускайте да му напишете писмо и да оставите лакомство!