Георги Минчев: Дефектът на песните ми е, че се научават от едно чуване
Георги Минчев е роден на 9 април 1943 г. в София с кръщелно име Георги Куртев.
През 1968 г. завършва ВИИ “Карл Маркс“, днес Университет за национално и световно стопанство.
Той е един от създателите на българския рокендрол през 60-те години на 20-и век.
Започва да пее в началото на 60-те години, в дует с Бисер Киров, а по-късно е сред солистите на “Студио 5″.
Кирил Маричков го кани в новосформираната група “Бъндараците”. Първата им изява е на 8 декември 1964 г. в Художествената академия. Заедно с групата пее като солист песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард.
През 1966 г., още като студент, записва заедно с група “Щурците“ песента “Бяла тишина“ по музика на Борис Карадимчев и текст на Богомил Гудев. През 1967 г. е обявена за “Мелодия на годината” и печели първа награда на фестивала “Златният Орфей”.
В края на 60-те по българското радио зазвучават песните му, превърнали се в хитове – „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.
През 1968-1969 година пее със “Сребърни гривни”.
В началото на 70-те години на 20-и век заминава за Белгия, където следва кино и телевизионна режисура в IAD, в Брюксел. Там записва малко известни в България песни на френски език. След дипломирането си през 1977 г. се връща в България.
От 1980 до 1982 г. води радиопредаването “Песни на седмицата“ по радио “София”. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” – от 1982 до 1984 г., и на Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ.
Освен вокалист Георги Минчев е композитор и автор на текстове.
През 1987 г. издава дебютния си албум „Българският рок“, част от който са и емблематичните песни „Урок по рок“, “Почти полунощ“, „Есен в Созопол“, „Какви времена“.
„Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч – това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност – доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам, или поне се изчервявам“.
През 1988 г. излиза албумът му “Рокендрол ветерани“.
През 1991 г., заедно с Петър Гюзелев, създава групата „Стари муцуни“.
През 1994 г. издава албума „Бира, секс и рокендрол“ („Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“).
„Дефектът на песните ми е, че се научават от едно чуване“.
През 1995 г. издава албума си „Равносметка“, за който казва: “Детската ми мечта да запиша акустичен албум с блус и буги-вуги се осъществи“.
През 1998 г. заедно с Развигор Попов създава групата „Полезни изкопаеми“. До края на живота си издава още два албума – „BG рок“ и „Бяла тишина“.
През 2000 г. Георги Минчев работи с музикантите Иван Лечев и Ивайло Крайчовски върху албума „Утрешният свят“.
Певецът умира на 18 февруари 2001 г. на 57-годишна възраст след претърпени шест мозъчни операции. Завещава китарата си на своя приятел Васко Кръпката.
От 2001 г., в негова памет, в София се организира рок-блус фестивал “Цвете за Гошо“.
Улица в столичния квартал “Редута“ носи неговото име, в Созопол е издигната негова паметна плоча.
На 6 май 2013 г., в Алеята на рока, в Каварна е открит паметник на Георги Минчев, изработен от скулптора Красимир Ломски.
“Никога не съм си мислил, че създавам история! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто, кеф ми е да си пея”, казва в едно от последните си интервюта певецът Георги Минчев.
