Лени Кравиц: Животът ми е основан на противоположности

Лени Кравиц празнува днес 59-ия си рожден ден. Рок певецът, музикант и продуцент е роден през 1964 г. в Ню Йорк. Освен с неподражаемия си глас, той ще бъде запомнен и с екстравагантния си стил.

През 2021 г. Лени Кравиц пусна на пазара своята биография (издателство HYBRID BOOKS). Книгата, озаглавена „Да бъде любов“, носи името на дебютния студиен албум на музиканта, излязъл през 1989 г.

Кравиц ненапразно избира това заглавие за книгата си – историята в нея разказва за годините, които го изграждат като творец, докато снове между Горен източен Манхатън, Болдуин Хилс и Бевърли Хилс в Лос Анджелис, Франция, Англия и Германия.

Освен че разказва за развитието си като певец, автор на песни и продуцент, Лени Кравиц разкрива и сложните отношения с баща си Сай, режисьор и продуцент, майка си Рокси Рокър, популярна от телевизионния екран, както и с музата си и най-голяма любов Лиса Боне, от брака с която се ражда филмовата звезда Зоуи Кравиц.

„Моята история е поредица от песни, между които съществува магическа връзка. Никога досега не бях осъзнавал естеството на тази връзка, докато не започнах да пиша. Чак тогава магията подейства. Животът ми е основан на противоположности. Черно и бяло. Юдаизъм и християнство. „Джексън Файв“ и „Лед Цепелин“.“

„Приел съм, че душата ми е зодия Близнаци. Извличам най-доброто от нея. Обожавам я. Ин и ян се смесват в сърцето и в съзнанието ми, осигуряват необходимия баланс, подхранват любопитството ми, дават ми усещане за спокойствие и лекота“, споделя певецът.

Зад кулисите

След края на последната песен се взряхме през пушека и видяхме как цялата публика е станала на крака и ни аплодира. Бяхме успели.

След концерта зад кулисите бе пълна лудница. Хора, които никога преди не си бяха давали труда да ме заприказват, се мъчеха да се доберат до мен. Беше също като онези случки в бекстейджа, с които бях отраснал. Сред целия този хаос мама и татко най-сетне успяха да ме открият.

Мама беше във възторг.

Татко – не. Думите му бяха като леден душ за мен: „На тази сцена имаше само един човек с истински талант и това беше ти.“

Само с едно странно изречение успя едновременно да ме обиди и да ми направи комплимент. Не знаех какво да кажа.

По-късно групата и антуражът ни се накачихме в лимузините, които бяхме наели, и отидохме на афтърпарти. И там прецаках работите.

По онова време излизах с Тери, едно ослепително красиво момиче, американка с японски корени, която бе част от триото беквокалистки „Ует“. Тери живееше във викторианска къща в Санта Моника. Бяхме доста близки. Само че все още не бях приключил връзката си с Пенелъпи, първата ми любов. Тери вярваше сляпо в таланта ми; Пенелъпи – не; дори ми бе написала писмо, в което казваше, че никога няма да се прочуя като музикант. И именно затова я поканих на концерта на „Уейв“. Исках да й покажа, че греши.

С чувството, че съм се доказал, се появих на афтърпартито с Пенелъпи. Тери бе съкрушена. И имаше право. Държах се като абсолютен задник.

И това нямаше да е последният път, когато постъпвах по този начин. Една позната от гимназията нямаше с кого да отиде на абитуриентския бал, затова покани мен. Не че ми се искаше, но онази част от мен, наследена от Рокси Рокър, която винаги трябваше да угоди на всеки, се съгласи. След това, точно преди великата вечер, й се обадих и заявих, че няма да мога. Дадох задна, понеже мадамата изобщо не ме привличаше; освен това се притеснявах какво ще си помислят останалите. Чувствах се зле, но пък тогава си бях тотално незрял. Вродената ми несигурност надделя над обещанието, което бях й дал. Не така ме бе възпитала майка ми. Не се гордеех с постъпката си. Поредният път, когато се бях държал като пълен нещастник.

И двете ми връзки – и с Пенелъпи, и с Тери – отидоха по дяволите. Въпреки това обаче след концерта на „Уейв“ нещата се промениха. Момичетата тръгнаха по петите ми. Старата парадигма „брат-сестра“ бързо стана демоде. Когато знаех, че нашите няма да са си вкъщи дадена вечер, водех мацките да купонясваме в Кловърдейл. Тази къща бе перфектният декор за моите любовни рандевута – секси интериор, „Айсли Брадърс“ на грамофона, бледото сияние на басейна, светлините на Лос Анджелис, проблясващи подобно на диаманти в далечината.

Дипломирах се в „Нюбридж“ с невероятни усилия. Но важното бе, че удържах на обещанието, дадено пред мама. Завърших гимназия. Родителите ми бяха заделили някакви пари, в случай че реша да продължа в колеж, но аз очевидно нямах подобни намерения. Бях се съсредоточил изцяло да си осигуря договор за издаване на албум. Макар татко да бе заявил, че има повече вяра в мен, отколкото в бандата, не можех да зарежа „Уейв“. Бях вложил толкова много в тази група. В същото време издръжката й ми струваше цяло състояние. „Уейв“ не беше комерсиална. „Може би – помислих си аз – татко ще си промени мнението и ще ни подкрепи.“ Поканих го в дома на Трейси, за да обсъдим нещата.