Лора Каравелова: жената с фатален чар, потопила Яворов в скръб

Лора Петкова Каравелова е дъщеря на Петко Каравелов, известен роден политик, и Екатерина Каравелова. Родена е на 8 ноември.

Завършва гимназия в София, а след това е католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж.

Има връзка с Петър Нейков, дипломат и публицист, от 1905 г. до 1910-а. Връзка, която среща отпора на майката на Лора.

През 1907 година под натиска на майка си Лора сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков  (1879 – 1933). През 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко (1909 – 1980). Говори се, че по време на бременността, Лора се опитвала да направи аборт, пиейки билки… Бракът така или иначе се оказва неуспешен и през 1912 г. се стига до развод.

На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова.

Запознанството им се случва по време на излет в Драгалевския манастир. И въпреки че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина, той е силно привлечен от Лора още по време на първата им среща. За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв поглед, свидетелства и стихотворението ,,На Лора“, което той датира така: ,,Драгалевски манастир“, август 1906 г.

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!

От този момент Лора и Яворов не спират да си кореспондират. Младата Каравелова дори отива в Париж да подкрепи Яворов, когато Мина умира.

Любопитен и малко известен факт е, че Лора Каравелова се е явявала на конкурс за красота. „Лора наистина се е явявала на подобно състезание, но никога не е слагала короната. Стигала е най-много до второ или трето място“, разказва пред „Стандарт“ правнукът на Петко Каравелов – Петко Дренков. Вярно е обаче, че Лора Каравелова е печелила титлата „Мис София“.

Дълбоките й черни очи тлееха като жар и те просмукваха в себе си, тънките й ноздри треперкаха, малките й нежни устни трептяха, някакви леки вълни се раждаха и изчезваха из формите й.“ Така Андрей Протич описва фаталния женски чар на Лора Каравелова.

На 19 септември 1912 г. Лора се омъжва за Пейо Яворов. Била облечена в черна рокля.

Снимка: bulgarianhistory.org

Това е една много бурна, изпълнена с ревност от страна на Лора връзка. Казват, че тя изпадала в дълги депресивни състояния, ако сметнела, че той не й обръща достатъчно внимание.

Младата жена забременява от Яворов.

Разведрена и най-сетне поуспокоена, тя споделя новината със сестрата на поета. Двамата се надяват на момче, което са решили да кръстят на Христо Ботев и това сякаш тушира разногласията им. Неочаквано обаче на 15 юни 1913 г. Лора абортира в петия месец. Това едва не й струва живота. Физически се оправя, но загубата на чаканото с толкова радост и надежда за любов и щастие дете, я срива психически.

На 30 ноември 1913 г. при скандал, възникнал между Лора и Яворов, тя насочва пистолет и заплашва, че ще се самоубие. Той не приема заплахата сериозно. Тя обаче стреля. Вероятно го е направила без да иска… Но изстрелът е фатален. Малко след това той също прави опит за самоубийство. Не успява, но остава сляп.

Води се следствие, което не може да докаже убийство… Яворов бил обвинен от майка на Лора – Екатерина Каравелова. Но следствието така и не доказва нищо. Въпреки това поетът е сломен, защото срещу него се води истинска негативна кампания.

Лора Каравелова остава в историята като красива, високо интелигентна, ерудирана и чувствителна дама, станала жертва на една силна, но обречена любов.


,,Ако аз бих искала да съм при тебе, то е защото ми трябваш и ми стигаш. Ако съм го¬това да се откажа от целия свят, от всички погледи, то е само защото те не ми трябват, не ме интересуват. Моят интерес и моите радости са в тебе…“ (из писмо на Лора до Яворов, Париж, 1912г.)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *