Милена Маркова-Маца: Продължавам да вярвам в доброто в хората

Милена Маркова-Маца е родена на в град Бургас в деня на жената – 8 март 1977 г. Родителите ѝ са актьори, прадядо ѝ – Лефтер Бояджиев, е режисьор и съосновател на театъра в Силистра, а баба ѝ по майчина линия е известната оперетна певица Ана Болгурова-Бояджиева. Милена завършва НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.

През 2001 г. получава „Аскеер“ в категорията „Изгряваща звезда” за ролята си на Боряна, по едноименната пиеса на Йордан Йовков. Известна е още с участието си в телевизионното предаване „Аламинут” и от сериала „Етажна собственост“.

„Прекрасно детство имах аз. Нямаше въпроси какво ще ядем, ще оцелеем ли, не се заключваше нищо, играехме до полунощ през лятото и майките ни бяха спокойни. Хората като че ли не гледаха само напред, а и настрани. Нормално беше да идеш и да си поискаш от съседа захар или яйце. Все едно целият блок беше едно семейство.“

„В ранната ми детска възраст ме гледаше повече баба ми. Майка ми и баща ми имаха много ангажименти с репетиции. Баба беше велика жена. Научила ме е на много неща и ще ми липсва винаги.“

„Моите уроци започнаха от много малка. Много ми се подиграваха, защото бях много слаба. Постоянно ме причакваха зад входа на училището да ми викат скелет, тракащи кокали, чироз… И постоянно ревях. Бях чувствително дете, куцо куче на улицата – рева, някой настъпи божа кравичка – рева, откъсне се цвете – рева, някой ми каже крива дума – рева. Така че от малка трябваше да възпитавам у себе си някои неща…“

„От малка съм мечтаела и съм знаела, че ще съм актриса. Освен момичешките отклонения – балерина, певица…“

„Мечтаех да стана актриса. Да има мир и хората да са добри. Една от мечтите ми вече е факт. За другите две… Продължавам да мечтая.“

„Бургас е всичко за мен.“

„Животът ми се опитва да ме научи да не вярвам в хората, да не вярвам в доброто. А аз много упорито съм се запънала като магаре на мост – продължавам да вярвам в доброто в хората, да вярвам в любовта”.За Орлин, мъжът до себе си: „Вече 24 години съм с него, мисля, че с този мъж ще остарея, мисля, че и с него ще умра, каза още Милена Маркова.“

„Орлин ме спечели със своята интелигентност, много е ведър, с много добро чувство за хумор.“

„За „Маца“ е виновен мъжът ми. Така ме нарича още от запознанството ни през 1997 година. За него съм като котка. Оттам нататък и приятелите започнаха да ме наричат „Мацо“. Щом чуя някой да ми подвиква „маце“, козината на гърба ми настръхва“

„Всичките ми приятелства и общувания са на основа на човешкото. Защото сме първо хора, после някакви по професия и евентуално известни“.