Миряна Башева: Приятелството надживява влюбванията!
Миряна Башева е родена на 11 февруари 1947 г. в София. Отива си на 12 юли 2020 г.
„Баща ми е роден в средите на възможно най-дребната буржоазия. Неговият баща, дядо ми Христо (родом от Прилеп), е бил месар на дребно.“
„Бях най-щастлива в периода, когато баща ми беше зам.министър на културата (тогава май КНИК). Покрай него опознах десетки незабравими български художници, театрали, писатели, музиканти… Може да се каже, че от младини дишах творчески въздух“.
Омъжва се на 18, за съученик, който става лекар – доц. д-р Александър Алексиев.
„На Сашо дължа много – той ми отвори очите за някои видове литература, като научната фантастика, по-специално руската – в периода на най-големия й възход. За мен това са много важни неща, аз съм си литературен, буквен човек. Освен това откак завърши медицина някак естествено ни стана нещо като домашен лекар”.
Имат дъщеря Марина.
В живота на Башева има и други, известни, мъже, един от които е и Рангел Вълчанов, с когото правят два документални филма. Той й подарява незабравимо пътешествие до Индия. Разделят се, но остават приятели.
„Приятелството надживява влюбванията – толкова е просто. И като се излекува самолюбието, ако е било накърнено – остават идеалните отношения”, обяснява поетесата.
Миряна учи в английската гимназия, а после записва и английска филология. Но така и не взема диплома.
Започва да пише, след като навършва 23-24 години – на руски.
За поезията я открива Богомил Райнов.
„Аз си пишех само за себе си без амбиции за публикация, но майка ми ме „предаде” – показала на Райнов стиховете и той ме прати в „Литературен фронт”, после и в „Пламък”. С връзки пробих!”.
По нейни стихове са създадени много песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Много от тях са емблематични за българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.
А БЯХМЕ ЛУДИ
На Христо Ганев
А бяхме луди, млади, убедени –
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме – малки мислещи растения…
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние – все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута…
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене…
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.
„Обичам естрадно-текстовия си период и приятелите си оттогава покойния Петьо (Мъката) Чернев, Богдана, Стефан, Мишо Белчев… те нямат чет.“
„Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата –
силна, некосена –
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито –
нека да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято –
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято –
за последен път.“
„Тя ни остави толкова много, че ние можем само да се учим от нея“, казва певицата Йорданка Христова.
„Ще ни гледа, ще ни наблюдава с чувството си за хумор, с интелекта, с таланта, замаха, приятелството, с вярата, че България ще бъде по-добре“, споделя Михаил Белчев.
