На Димитровден започва зимата

Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” – казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Слагат се още варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.

На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. „сглядно хоро“ (от „сгляда, сгледа“ – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година.

Ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома (полазник). Добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави всички през цяла година.

Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите. Днес своите празници честват и градовете Сливен, Радомир, Видин.

Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.