На Секновение лятото си отива
На 29 август църквата отбелязва смъртта на Свети Йоан Предтеча и Кръстител.
В народния календар денят се отбелязва като Секновение поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта – стават равни.
Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища.
Скриват се и демоните на природата – самодивите.
Смята се за “лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи и да не се започва нищо ново. През нощта палят огньове за предпазване от злите сили.
На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките. На този ден се спазва строг пост. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино, на червени плодове и зеленчуци.
Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му.
Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни.
Хората вярвали, че това е началото на края на лятото…
Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение”, “Св. Йоан с отсечена глава”, “Църн св. Йоан”.
В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.
