„Не“ на насилието и неговите начини на „употреба“
Днес, 25 ноември, отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените.
Тъжен факт е, че броени дни две жени намериха смъртта си по ужасен начин.
Евгения Владимирова бе обявена за издирване на 14 октомври. Версията на съпруга ѝ Орлин пред органите на реда е, че е отишла на фитнес. 20 дни, след изчезването ѝ той обяснява пред Нова тв по телефона, че във въпросния ден двамата правили тренинги с работодателите си. Определя денят като „скучен“. Разбрал, че съпругата му изчезнала след като не се прибира и, че няма версия, която да му се струва истинска за случилото се. „Общо взето всякакви неща изкоментирахме, всичко завъртяхме.“, отбелязва той.
Ден преди да бъде задържан в обвинение за убийство той продължава да твърди, че нищо не знае. За скриването на тялото му помага баща му Пламен – дългогодишен кадър на службите. Отговарял е за района на Перник като агент на ДАНС. Именно там скрива и тялото на Евгения, след като синът му я е убил. Орлин дори наема частен детектив, без да подозира, че случаят е разплетен още в първите дни. Той и баща му са основните заподозрени.
„Имаше доста несъответствия в техните показания. В нашия екип имаме криминален лингвист, който може от това, което е дадено като показания, и от това, което някой е говорил да извлече скрития смисъл в думите.“ казва той.
И така едно детенце остана без прегръдката и любовта на мама. За цял един живот. Живот, отнет му от неговия собствен баща. Една жена си отиде твърде млада, несбъднала мечтите си…
Елена Генчева, 31 годишна русенка, бе убита от Христо Кацаров в дома си в Нидерландия. Елена работила в Европол, в Хага, от 10 години живее в Нидерландия, където е завършила право. Убиецът – Христо Кацаров е 32 годишен бургазлия, кандидат за депутат от листата на ГЕРБ в Бургас, бивш парламентарен секретар и шеф на кабинета на бившата министърка на туризма Николина Ангелкова. До фаталната развръзка се е стигнало, след като Елена е отказала на Христо да се омъжи за него, а дни преди това се е съгласила. Връзката между двамата е кратка… И завършва със смърт. След това Христо се самоубива.
И това са само част от тъжните случаи, довели до смъртта на жени у нас.
Има още десетки, дори стотици.
В тях влизат и онези, при които жените не могат да се отскубнат от капана на насилието, защото нямат нужните средства, а имат деца. Защото нямат собствено жилище, не могат да си намерят добре платена работа, която да им позволява да бъдат и майки.
И излиза, че цялото ни общество и всички институции „работят“ в полза на насилието, а не срещу него. Защото през всички тези години и всички доказани случаи, не са намерили начин да накарат жените да се почувстват силни, способни да оцелеят и да се преборят. Т.е. всички ние позволяваме нашите сестри, майки и приятелки да бъдат ежедневно в ада – да търпят подигравки, унижение, шамари, защото в материалния ни свят мъжът е по-ценен кадър. Дали?
Скъпи жени, не търпете. Дори да спите един ден на улицата, това е по-добрият вариант от една нощ под топлите завивки на насилието. Отърсете. Поемете въздух и споделете. Направете усилие и се измъкнете. Заради себе си най-вече. А после и заради децата си. Насилниците трябва да бъдат заклеймявани и да търпят съответното наказание.
А вие, скъпи приятели, не затваряйте вратата на дома си, ако съседите се карат. Намерете начин да поговорите с един от тях. Подайте сигнал. Бъдете нащрек. Защото така можете да спасите живот. Можете да спасите животи. Насилието го е страх от гласността. Страх го е от светлината.
Насилието не трябва да бъде толерирано. Под никаква форма.
Насилието към жената, детето, колежката…
Нито физическото, нито психическото, нито вербалното.
Нито дори медицинското, на което ставаме свидетели в днешно време в световен мащаб.
