Неда Спасова: Бягам от суетата

Неда Спасова е актриса в театър „София”, снима се в „Откраднат живот” (в ролята на сестра Кая) и преподава на деца. Завършила е НАТФИЗ през 2014 г. Чаровно-сериозна.

След разговора си с нея мога смело да заявя, че точно такива хора й трябват на България, за да върви напред. И точно такива хора дават добър пример на поколенията след тях. Хора, които не ги е страх да работят, да дават всичко от себе си и да бъдат съзнателно добри.

 

„Дълго време нямах работа. От една година съм на щат в театър „София”. А един хирург, ако не оперира, губи тренинг. Същото е и с актьора. Затова съм благодарна на моите професори от НАТФИЗ, че преди да попадна в Театър „София”, имах роли и то в добри представления.”

Какво преподаваш?

– Актьорско майсторство в „Сфумато”. Има неделно училище по театър, напълно безплатно за децата. Това е инициатива на театъра. Випускът вече е на една година. И преди съм преподавала. Дори съм се издържала само с това. Но е доста изморително, ако работиш само това. Натоварва те и спираш да им бъдеш полезен. Иначе децата са страхотен извор на емоции и аз си крада доста неща от тях. Групата е от деца на възраст 9-12 години. Нито са тийнейджъри, нито са бебета. Удобна възраст. Разбират те, в крак са с новото. Гледат телевизия, новини. Можеш да им дадеш пример. Приятно ми е.

 

Как е сестра Кая? Какво се случва с нея?

– Сестра Кая пак е объркана и доста тъжна. Още сме в началото на сезона. Пак ще е „яхнала метлата”. Лоша е. (смее се). Има си проблеми. Не мога да издавам повече. Има обаче една друга сюжетна линия и на нея се обръща по-голямо внимание. Зрителите ще я видят в началото.

 

Какво ти дава този образ?

– Скарах се веднъж на брат ми. По начин, който не е в моя стил, а по-скоро в стила на Кая. Снимането на сериал е доста интензивно, натоварващо. И трябва време да свикнеш с него. Но вече съм го укротила това усещане.

 

Усещаш ли симбиоза между Кая и нещата, които правиш в театъра?

– По-скоро не. Образът на Кая е доста специфичен. Различен от нещата, които съм правила и правя в театъра. Радвам се, че имам възможност да играя точно Кая, защото тя е близка до мен като възраст. Досега винаги са ми давали роли на жени, майки, успели, на възраст… Да, това е голяма школовка. Например, в „Бесове” играя майка на около 50 години със син на 27-28 г., който прави големи пакости. Жена с огромна биография, която е доста далеч още от моята възраст. Трябва да имаш голямо въображение, за да се справиш с подобна роля. Режисьорите помагат, разбира се. Гледам и филми. И изведнъж се появи Кая. Млада, дори малко по детски наивна.

 

Откъде черпиш вдъхновение, когато работиш над нови образи?

– Изключително много ме вдъхновяват филмите. Сега, например, репетираме пиеса за адвокати. Изтеглила съм си няколко филма и ще ги гледам. Искам да видя как се държат, как говорят.

Явно гледаш доста сериозно на работата си?

– За мен тя е удоволствие. Не обичам да се лигавя. Независимо от ролята. Независимо от качествата на представлението. Стягам се и давам всичко от себе си. За да ми е чиста съвестта и все пак да получа удоволствие от работата си.

Какви представления обича публиката?

– Най-вече реалистично-увлекателни. Актуални за времето си. Не обичат много представленията, които оставят следа и те карат да се замисляш философски. Според мен обаче трябва да има баланс. Да, увлекателното си е увлекателно. Но трябва да се избира и нещо, което подхранва и душата, и съзнанието. Повечето хора обичат комедии. Да е лекичко. Често питат смешно ли е. И като кажа „не”, губим зрителя (смее се).

 

А ти какъв театър обичаш?

– Не обичам леките, разтоварващи представления. Обичам трагикомедии. Обичам по-философските представления. Една типична булевардна комедия не би могла да ме „нахрани”.

 

Защо театърът не може да даде популярността, която дават киното и телевизията?

– Театърът е затворен в сградата. Но телевизията влиза в милиони домове. Има обаче много добри актьори, които се чувстват добре само в театъра. Ако искаш да си разпознаваемо лице и да дойдат да гледат представлението заради теб, в повечето случаи трябва да се появяваш и по телевизора.

 

Дава ли киното някаква добавена стойност?

– В театъра това, което изразяваш, трябва да е „по-преувеличено”, за да достигнеш до зрителите. В киното това изразяване трябва да е по-реално, по-обрано, като в живота. „Откраднат живот” е невероятна школа. Забелязала съм, че опитът в киното дава известна свобода на играта в театъра, съдейки по колегите си, които от години трупат опит. За съжаление нямаме школа за кино в България. Учиш се в движение.

 

Суетна ли си?

– Дотолкова, доколкото знам, че трябва да изглеждам добре. В нашата професия това е важно. Може би, ако бях с по-нормална професия, нямаше да съм суетна. Не обичам да се клепам с грим. Да правя излишни козметични интервенции.

Бягам от суетата. Затормозява ме излишно.

Често актьорите споделят, че влизането в роля много ги натоварва. При теб как е?

– Аз обичам да се занимавам с „чуждия живот”. Като имам нещо друго, с което да се занимавам, моите неща не ме притесняват. Може би, ако имах няколко представления на седмица, на вечер, щях да се чувствам натоварена. От друга страна тази натовареност може би е и причината много от актьорите да злоупотребяват с алкохола… Проблемът, разбира се, е комплексен. Свързан е и с факта, че няма достатъчно пари за култура. С обстановката. Може би не трябва да подхващам темата…

 

Права си, много млади и талантливи актьори си отидоха. Обяснявайки злоупотребата с алкохола със средата…

– Да, средата е много жестока. Постоянна конкуренция. Ако не си ти, ще бъде някой друг. Трябва постоянно да се доказваш. И да си доказваш. Че можеш. Да се бориш за себе си и със себе си. Има момент на умора. Няма спокойствие. Ролите в театъра също са борба. Може с години да не си подходящ за главна роля. Това също е притесняващо.

Имаш номинации за две големи награди?

– Много тежко ги изживях. Номинациите. Защото не спечелих награда. Но после си дадох сметка, че бях номинирана цели два пъти и всъщност съм си победител по свой си начин. Специално в „Бесове” дадох много от себе си. Това не съм аз в никакъв случай. Ролята е твърде драматична. Но моите професори казват, че в себе си носим определени архетипи. Аз нося явно в себе си архетипа на сериозна, властна жена. Като на кралица. Всъщност първата ми детска роля е на Снежната кралица…

 

 Доколко наградите са важни?

– Най-важна е наградата, която си даваш ти самият. Когато знаеш, че си свършил работата, да си кажеш благодаря. Да, наградите са важни, но не са определящи. За да бъдеш щастлив и за професионалното ти развитие. Ето, аз не взех награди, но ме взеха на работа в театър „София”, случи ми се сериала… А това са все награди! Важното е да си благодарен на себе си и на Бог.

 

Вярваш ли?

– Не съм религиозна фанатичка. За мен Бог е сила, която не се определя от атрибутите. Сила, която ни е създала, и на която трябва да се доверим. Вярвам в прераждането. Че носим карма от предишни животи. Вярвам в Бог.

 

Твоя си Бог?

– Да.

 

Какъв човек си?

– Спокоен, добър човек. Търпелива съм. За съжаление хората често се възползват. И това ме ядосва, дразня се. Мисля си, че трябва да започна да балансирам нещата. Защото пък, ако човек не се грижи достатъчно за себе си, физически и психически, се загубва. Изпълнителна съм.

 

А в личен план – какво те прави щастлива?

В личен план близките хора ме правят щастлива. Когато ти е писано, любовта те намира. Аз не бързам за никъде. Човек трябва да е готов за семейство, деца. Това е голяма отговорност.

Вечер правиш ли си разбор на деня, благодариш ли и за какво?

– Правя си. Често някои от нещата, които са се случили, не ме оставят да спя. Опитвам се да благодаря и за лошото, и за доброто. Гледам да не съм алчна. Имам мечти, но ако те трябва да се случат, ще се случат.

 

Случват ни се неща, които можем да понесем. Вярвам, че наистина съществува божествен план за нас.

През последните години младите хора сякаш започват да следват наистина успели хора. Не кифли, силиконки и други такива. Ти как ги виждаш нещата?

– Достъпът до социалните мрежи е неограничен. Аз лично много внимавам какво публикувам, защото знам, че много деца гледат и четат. Пишат ми и това ме радва. Казват, че заради мен са се записали в театрална школа. Да си популярен е много отговорно. Не одобрявам когато мои колеги или хора от други артистични поприща се държат неподходящо. Да, надявам се, че ерата в която единствената мечта беше да се направим пластмасови, да си хванем богат мъж и да отидем на почивка в Дубай, е отминала.

Какво си пожелаваш от 2019-а? С какво усещане влезе в нея?

– За мен 2018-а беше много успешна. Надявам се силата, която ми е дала, да се пренесе и в новата. Пожелавам си да съм здрава и да съм спокойна. Да не си слагам неща на сърцето, които не зависят от мен. В професионален план, разбира се, си мечтая за проекти, успешни роли.

 

Интервюто взе: Веселина Петрова