Нешка Робева: Човек трябва да бъде в равновесие със себе си

Нешка Робева е родена на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ (1973). Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова.

В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова.

Участничка е в 4 световни първенства – 1967 г. в Копенхаген, 1969 г. във Варна, 1971 г. в Хавана и 1973 г. в Ротердам.

Вицесветовна шампионка и сребърна медалистка е в многобоя на първенството във Варна, носителка на още 8 медала на отделните уреди от световните първенства.

След приключване на състезателната си кариера е асистент във ВИФ, а след това работи в Българската федерация по художествена гимнастика.

През периода 1974 – 1999 г. е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. През този период на световни и европейски първенства, олимпийски игри и световни купи състезателките на Нешка Робева са спечелили 294 медала, сред които – 7 абсолютни световни, 10 абсолютни европейски титли и 1 вице-олимпийска титла индивидуално, както и 7 абсолютни световни, 6 абсолютни европейски титли и 1 вице-олимпийска титла при ансамблите.

От 1993 г. до 1997 г. е член на Европейския комитет по гимнастика.

„Аз всеки ден благодаря. Когато се събудя сутрин, благодаря за това, че точно такъв живот ми е отреден – един живот с много напрежение, един живот, в който всяка секунда се живее. Като имате предвид, че минута и половина трае едно гимнастически съчетание, никой сигурно не знае всъщност колко дълго трае една минута и какво стои зад нея.“

„Всяка сутрин аз тичам към залата. Тя е моето спасение. Такова зареждане с енергия, каквото получавам тук, докато тренираме и работя, аз не зная има ли другаде“.

„Какъв съвет бих дала на младата Нешка… Бих ѝ казала: По-кротко! Аз винаги съм много емоционална. Спортът обаче ме научи да потискам емоциите си. Но младата Нешка Робева не беше много разумна.“

„Човек трябва да бъде в равновесие със себе си. Докогато ми е дадено да работя, дотогава ще живея, защото работата ме поддържа.“