Няма газ! Има бира! А заплатата направо… спира!

Скъпи сънародници. Живеем в интересни времена. Тъжни, смачкващи и безкрайно интересни.

Днес повече от всякога стиховете на Смирненски добиват нова актуалност.

Защото съвсем скоро ние всички дружно ставаме братчета на Гаврош. помните ли го?

„Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща…“

Русия спря доставките на газ за България. Но не това е най-големият ни проблем. Нашите проблеми започнаха доста отдавна. Цените растат отдавна. Живеем в балон, който се надува буквално всяка минута.

Ако сега купите нещо от магазина, след час, ден, два то вече е с нова, по-висока цена. Хлябът е 2 лева, че и нагоре. Млякото гони космически висоти. Хората изнемогват. Трудно плащат ток, парно, вода… Да не говорим за насъщния. Ами децата? Детските стоки са в пъти по-скъпи от тези за възрастните. Едни детски обувки, които се късат на втория ден, са по 30-40 лева. На ПрИмоция. Няма да коментирам тетрадки, помагала и др. подобни… А 15 септември наближава!

Наеми, заеми, всичко расте. Нагоре. Само заплатките ни си кютат на едно много приятно за работодателите ниво. Те си живеят още като при социализма. Нисички, мънички, сладички, да не вземем случайно да се почувстваме хора и да поискаме нещо повече от тези, които горе лапат кюфтетата, трупат милиони в чужди банки и си купуват автомобили и жилища за милиони.

И в тази прекрасна родна атмосфера, в която съзнанието е оскотяло до такава степен, че дори не си и помисляме за театър, книга, кино, някой си позволява да иска от нас да даряваме. Капачки, линейки, а през последните дни – и заплати!

Хора! Все още сте хора. Все още сте българи. И заслужавате нормален живот, нормални старини, нормално здравеопазване. И нормално отношение.

Отворете очи. Отворете уста. Време е за промяна. Дъвчем я вече 40 години, но тя все не идва. Закопават ни толкова дълбоко, че и праправнуците ни няма да успеят да дишат свободно.

Време е промяна. Но не като тази, която се присмива на възрастните хора със смешни добавки, а на майките с деца – с безкрайни обещания. Време е за промяна, която да ни осигури НОРМАЛЕН живот на хора, които работят и трябва да получат адекватно заплащане и всички останали услуги, за които се бъхтат по цял ден. Иначе  крадене всички можем.

Време е законът да стане задължителен. За всички. Защото съвсем скоро на територията на милата ни татковина ще има всякакви други народности, но не и българска.

Тя отдавна е застрашен вид.

Знам. Трябва да бъдем позитивни. За да сме здрави. Обаче ние така или иначе няма да бъдем здрави. Защото ядем боклуци, които купуваме на космически цени. Няма контрол, няма наказание. Има спекула. Има престъпно отношение към здравето на гражданите. Но на никой не му дреме.

Ние сме мишки. Обикновени лабораторни мишки, които живеят в аквариумна среда, но си мислят, че са свободни.

Не, не сте свободни.

Защото не можете да се изкажете свободно, без страх от уволнение. Не можете да научавате новините от света от свободни медии, защото всички медии обслужват определени икономически интереси.

Не можете да работите нормално и свободно, защото ежеминутно мислите как да си платите за оковите, които сте си сложили сами и които постоянно ви душат почти до припадане – към интернет и мобилни доставчици, Топлофикация, ВиК.

Не можете да работите свободно, защото детето ви за пореден път не е прието в ясла или детска градина. Защото липсват места. А места липсват, защото едни пари са били откраднати или пренасочени към други дейности, по осмотрение на вашите любими общинари. Тези същите, на които вашите нещастни данъци плащат заплатите. Не можете да спите спокойно, защото се притеснявате дали ще можете да си платите кредита за апартамента. Или наема. Дали ще можете да си купите нова пералня, защото старата отдавна не работи.

Животът ни е скапан от първата минута. До последната.

Еспериментират с нас, учат се на наш гръб, забогатяват на наш гръб, живеят на наш гръб. И не, ние никак не сме важни. Ще станем важни, когато се научим да изразяваме онова, което стискаме зад зъбите, онова, което плямпаме на масата, докато пием домашна ракия с приятелите си, онова, което смело пишем в социалните мрежи. Ще станем важни, когато всички до един застанем пред МС и НС и улиците и площадите почернеят от недоволството ни.

Стига са чернеели душите ни. Стига са чернеели сърцата на майките, чийто деца починаха преди да получат нужната медицинска помощ. Стига са чернеели сърцата на близките, чийто деца загинаха на пътя, на пешеходни пътеки. Стига са чернеели душите на майките, които няма с какво да купят хляб на децата си. Майките, които лекуват своите слънчица в мизерия и мухъл. Стига! Ама наистина.

Време е да почернее площадът. Защото така повече не може. Не можем да се съгласяваме да бъдем мачкани, тормозени, бити, ограбвани, убивани. От цените, неработещите системи, от онези, на които сме поверили съдбата на децата си.

И не е смешно, г-н премиер. Ама никак не е смешно. Свалете тази усмивка от лицето си. Време е да бъдем сериозни. Време е да бъдем отговорни. Да поработите и вие. Всички вие – разноцветни, но само по външни белези, г-да управляващи. Време е да запретнете ръкави, да оставите скъпите возила и марковите чантички и да погледнете под себе си, в краката си, където отдавна се гърчи вашият народ. Обещанията не хранят. Благотворителност на гол тумбак не се прави. Мислете преди да говорите. Мислете за тези, които ви слушат. Те не са просто маса. Те са хора като вас. И също имат мечти.

Ваш отговорен редактор: Виолета Попова