Няма нищо егоистично в това да избереш себе си

Днес е Световният ден за борба с множествената склероза. По този повод от фондация „МС-Мога сам“ организираха семинар, посветен на това как се живее с човек с подобна тежка диагноза. Семинар, в който фокусът бе поставен върху близките, любимите, партньорите, родителите, синовете, дъщерите… на хората с тежки „нелечими“ диагнози, каквато е и МС…

Oпитът показва, че хората не знаят как да бъдат адекватни, полезни, смислени и много важно – да не пренебрегват себе си и собствения си живот. Как да бъда приятели на болните с МС? Как да кажем на децата си? Как да помогнем? Как адекватно да окажем подкрепа?

И знаете ли кое беше най-важното за мен нещо, което чух в залата – че няма невъзможни неща, просто трябва да изберем себе си.

Много често ние забравяме за себе си. Улисани в правенето на кариера, в грижите за децата, родителите си, половинките си, ние се съобразяваме с всички и всичко, но не и със себе си. А това е изключително пагубно за здравето ни. Тялото ни реагира на стреса, обидите, неразбирането, на недоизказаните тайни, на насъбраната болка. Реагира като се разболява. Отключват се заболявания, които не биха ни застигнали, ако навреме изберем себе си.

Биляна Савова, един от основателите на фондацията, самата тя с множествена склероза, разказа по един много човешки начин за болестта и за това какъв е пътят да живеем с нея без тя да превърне живота ни в някакъв ад.

Болестта влияе върху начина ни на живот, върху отношенията ни с околните, върху работата ни. И това е неизбежно. Но…

„Ако наистина искаш и търсиш решение, трябва да промениш гледната си точка. Когато започнеш да гледаш на предизвикателствата, които ти се случват, като на възможности, имаш уникалния шанс да променяш. Да променяш не само себе си, но и да влияеш на генетиката, с която се оправдаваме.“, каза Биляна.

„Болестите идват, за да ни кажат, че нещо не е както трябва в живота ни. Че моделът, в който са живели родителите ни, че и техните родители, не е този, в който ние да стигнем до така желаното благоденствие. Болестите идват, за да ни „помолят“ да се променим, да променим модела, отношението към себе си, взаимоотношенията си и реакциите си към света, средата и начина си на живот.“

„Болестите, колкото и да не ви се вярват, носят в себе си едно много предизвикателно, творческо начало, за самите нас. Та нали сме сътворци на живота, който имаме. И можем с една диагноза да обърнем не само личната си история, но и да помогнем на други хора?“

„Какво е необходимо, за да се излекува един човек? Необходимо е истинско желание, това, което идва отвътре. Необходимо е осъзнаване и вяра, че ти си този, който най-добре знае какво го е разболяло. И единственият човек, който знае кое е най-добро за теб. Да започнеш да вземаш решения за себе си. Да започнеш да изпълваш дните си с малки промени, които да заместят старите, вредни навици, които са една от причините за болестта ти“.

Пътят го върви всеки един от нас, сам, каза още Биляна. Но имаме нужда от подкрепата на близките и приятелите си. Важно е да променим моделите, в които са ни вкарали родители, учители, роднини… Ако не ги променим, ще останем впримчени в прегръдката на болестта. Себеизцелението е възможно. Никой не знае по-добре от нас какво е нужно, за да сме здрави. Дори тези, които ни обичат най-много…