Поредната жена. Поредната жертва. Разчленена. Докога?

Скъпи момичета, скъпи жени, мами, баби, дъщери. Да, Коледа е, да, ухае на греяно вино, канела, шоколад и… любов. Но днес прочетохме поредната новина за убита по зверски начин жена. Разчленена. На Коледа тя ще е там, горе, в другия свят. Може и да й е по-светло. Но няма да е тук. Няма да е с хората, които я обичат. Няма да е с трите си деца!

И да, виновни сме всички ние.

Събудете се! Докога ще четем подобни новини? Ами утре може да е една от нас, вашата дъщеря, снаха, внучка, майка.

Снимка: razgradnews.net

След тридневно издирване откриха разчлененото тяло на 40-годишна жена от Разград. Тя е в неизвестност от 11 декември. Сигналът в полицията е подаден два дни по-късно, когато започват и активни действия по издирването.

Вече има и заподозрян за престъплението – 44-годишният съпруг на жертвата, който е испански гражданин, съобшават от Апелативната прокуратура във Варна.

Семейството има три деца. Три, хора. Три деца, които точно преди Коледа ще потънат в скръб, ще виждат само в черно и години наред ще носят тежестта от загубата.

Децата на Силвия – на 15, 8 и 5 години, остават сираци. Единствените, които ще могат да се грижат за тях са родителите на жертвата, които обаче са на преклонна възраст.

Три деца, чийто живот е безвъзвратно променен, прецакан, ако щете, ограбен.

Омръзна ми всеки ден да се събуждам с подобни новини. Докога ще търпим „мъже“ да пребиват, разчленяват и пъхат в куфари майките на децата си? Толкова ли е лесно? Безнаказано, нормално… Докога?

Време е за промяна. Време е институциите да обърнат внимание на този толкова шокиращ проблем и да потърсят неговото решение.

Всеки ден в групите във фейсбук чета поредната история. На жена, която не знае как да напусне мъжа си, който я бие пред децата. На момиче, което живее с приятеля си и неговото семейство, търпяло е баща насилник, а сега търпи и чужд баща – насилник.

Преди дни за 72 часа бе задържан бившият мъж на Деница от Варна. Младата жена разказа пред камерата на Нова тв, че през годините е преживяла брутални сцени на насилие.

Сподели, че мъжът скачал върху главата й, душил я с кабели, биел я с кабели с метални шипове. През цялото време на побои и изтезания Деница само два пъти е получавала помощ – веднъж съседи се обадили на полицията, а вторият път на спирка момче прави същото. Тя е благодарна на тези хора, защото вярва, че те са спасили живота й. Казва, че единственият период, в който бившата й половинка не й посягал, бил по време на бременността й.

Всички разбираме, че е трудно да си тръгнеш от подобни отровни отношения. Че е почти невъзможно да излезеш от порочния кръг, когато имаш едно, две или три деца, когато трябва да се справяш сам, да работиш, да поддържаш жилище, дом, да купуваш храна, да плащаш сметки, да стоиш у дома, когато децата са болни… Да, невъзможно е.

Но нали разбирате, че става въпрос за живот и смърт? Разбирате ли?

Не, не става въпрос за претенции и лиготии, за скъпи подаръци, за това лего или онова нинтендо. А за хляб, подслон, дом, оцеляване. ЖИВОТ.

Хора, време е за промяна. Време я да я изискаме от същите тези институции, които работя уж за нас. Време е някой да чуе стотиците жени, които търпят, защото нямат друг избор. Време е да се даде възможност на повече кризисни центрове да се включат, повече психолози, повече защитени жилища. Защото напоследък проблемът започва да прилича на лавина. Лавина, която затрупва живота на нашите сестри, дъщери, майки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.