Роксолана и Сюлейман Великолепни: историята на една любов

Тя не била красива. По-скоро дребничка и миловидна. Но била умна и бързо приспособяваща се, амбициозна, комбинативна, дори жестока по пътя си към една заветна цел – султанския престол. И успяла да я постигне, използвайки голямата любов на своя верен повелител – Сюлейман Великолепни.

Личността на Анастасия Лисковка е забулена в мистерия и негативизъм. Може би, защото е успяла да покори един непознат свят и неговия могъщ владетел, а други на нейно място е трябвало да се примирят с ролята си на хубави вещи, без право на собствени мисли и желания. Може би защото е била умна и амбициозна жена, която приела предизвикателствата на живота, но не спряла да мечтае и да върви напред и нагоре. Кой знае? Факт е обаче, че тази миловидна дребна жена е останала в историята като една от великите владетелки на мъжкото сърце.

Съдбата й била предопределена

Анастасия се родила през 1506 г. в семейството на свещеник от Рогатин, малко градче, намиращо се днес в пределите на Украйна. През 1522 г. девойката била заловена при едно от поредните нашествия на кримските татари. Според легендата това станало в навечерието на сватбата й. Отначало пленницата попаднала в Крим, но запленени от чара й татарите решили да я продадат в Истанбул.

Имала е късмет – попаднала в графата „скъпи вещи”. Причината се криела не само в красотата й, но и във факта, че се смеела от сърце. А търговците не били виждали подобно нещо!

Виждали били момичета, които страдат, плачат, проклинат, но смехът бил наистина нещо непознато. Затова и дъщерята на свещеника попаднала в султанския харем с името Хурем (Смеещата се). Тежките врати на харема хлопнали зад гърба й, когато била на 15 (според някои източници – на 19 г.). И никой повече не чул истинското й име – Анастасия… По-късно тя става султанша Хасеки, известна в Европа повече като Роксолана.

Първа среща

Съществуват много легенди за това как Роксолана попаднала в полезрението на султан Сюлейман Великолепни. Една от тях разказва, че в деня, когато му представяли много по-хубави и по-скъпи от нея робини, една дребна фигурка изскочила напред, блъснала се в танцуващите одалистки и кръшно се разсмяла. А после запяла някаква странна песен. Харемът си имал своите строги правила и подобно поведение било нечувано. Затова евнусите чакали знак от султана – дали да приготвят скъпи дрехи за девойката или въже, с което да я удавят…

Султанът обаче като истински мъж бил заинтригуван и удивен от това необичайно поведение. И още същата вечер Роксолана получила подарък – знак, че господарят ще я очаква в спалнята си. После имало още покани. Вечер след вечер султанът прекарвал в компанията й. Тя не била претенциозна жена, подчинявала му се, изпълнявала желанията му.

Пожелала само едно – да използва библиотеката на двореца. Сюлейман бил изненадан, но й разрешил. И един ден, когато се върнал от дълъг поход, с изненада установил, че прелестната девойка вече говори няколко езика. Нещо невиждано по онова време. Благодарение на своите познания и на любовта на султана, Роксолана ставала все по-известна.

Хората започнали да говорят, че успява да задържи вниманието на господаря им с някакви нечисти сили и магии. Но Роксолана не се притеснявала от завистта и лошите думи. Тя се учила от всичко, което дворецът й давал, вземала всичко, което животът й поднасял. Историците свидетелстват, че след известно време малката славянка наистина свободно говорела турски, арабски и персийски, танцувала съвършено, декламирала стихове. Дори приела исляма. Така вече никой не можел да я упрекне, че не играе по правилата на новата си родина…

А той, султанът наистина бил заслепен. Влюбен безумно. Не забелязвал никой друг, освен нея. Роксолана. Дори съпругата му останала на заден план. И въпреки това никой не предполагал, че робинята ще стане негова законна съпруга!

Чужденката просветителка

Постоянните интриги в двора на Сюлейман превърнали Роксолана в истински психолог. Тя изучавала внимателно хората и поведението им, винаги знаела какво да каже, как да реагира. И султанът открил в нейно лице един умен и добър съветник, което засилвало любовта му. Често Сюлейман се допитвал до Роксолана за държавните дела. А тя винаги била нащрек – защото в империята имало един основен закон на оцеляването – или ти унищожаваш, или унищожават теб.

Отношенията на Сюлейман и Роксолана минали през различни фази, но стигнали до своя логичен завършек – той я направил своя законна съпруга.

Сватбата се състояла през 1530 г., а султанът бил невероятно щастлив. Защото съпругата му въплъщавала всичко онова, което той харесвал в жените – тя ценяла изкуството, разбирала от политика, била полиглот, прекрасна танцьорка, умеела да обича и да бъде обичана.

Нищо не ги радвало така, както усамотените им срещи. Двамата можели с часове да говорят за любов, държавни дела, изкуство… Често общували със стихове. Като истинска дама, Роксолана знаела кога трябва да замълчи, кога да възкликне и кога да се засмее. Появявала се пред султана и гостите му с открито лице, но въпреки волностите й я уважавали като образцова правоверна мюсюлманка.

А тя не мислела само за себе си. По нейно време харемът се превърнал в център на красотата и просветителството. Построила за еничарите нови казарми-дворци, дарила ги с нови привилегии. И докато Сюлейман воювал в далечни земи, султаншата реставрирала и обновила двореца Топкапъ, посторила нови минарета.

В битка за престола

Освен всичко това Роксолана станала майка и дарила съпруга си с четири прекрасни деца – трима сина и дъщеря. И тук срещнала голям проблем – защото за наследник на престола се смятал сина на султана от първата му съпруга – Гулбехер. А Роксолана била наясно, че колкото и да я обича Сюлейман, положението й е доста нестабилно, ако първородния й син не наследи престола. Въпреки че мъжът й не бил развратен и не бил поглеждал друга жена, откакто я срещнал, тя се страхувала, че той може да се влюби в друга. И започнала да крои коварни планове.

Първата й жертва станал везир Ибрахим, който бил обвинен в прекалени симпатии към Франция и бил удушен по заповед на султана. Мястото му било заето от Рустем паша, който симпатизирал на Роксолана и получил като награда 12-годишната й дъщеря. Но това не го спасило. В един момент той се опитал да използва съпругата си и да действа срещу тъща си – бил уличен в предателство и убит.

С много последователност и усърдие Роксолана успяла да убеди Сюлейман, че собственият му син от първата му жена – Мустафа, готви заговор срещу него. Султанът страдал, но наредил да го убият заедно с братята му и наследниците им. Удушили ги с копринено въже, защото законът не разрешавал да се пролива господарска кръв… От болка и мъка майка им Гулбехер също починала. Но това не се сторило достатъчно сигурно на Роксолана и тя наредила да бъдат издирени и убити всички синове на Сюлейман, родени от наложниците му.

За 40 години брак Роксолана постигнала невъзможното. Била провъзгласена за първа жена на султана, а синът й Селим станал наследник на престола. Целите и мечтите й били осъществени. Оставащите й години живот минали спокойно.

Починала от естествена смърт, щастлива, и оставила султана вдовец.

Малко по-късно починал и той. Може би двамата са се събрали отново в един по-хубав свят, казват романтиците. Дали това място е раят, е трудно да се каже, предвид жертвите, които амбициозната жена взела по пътя си към властта. Но все пак историята завинаги ще съхрани тяхната любов – на една робиня и един господар. На мъж и жена, открили общото по между си, въпреки различията, които животът им е дал по рождение.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *