София Бобчева: Когато даваш добро, то ти се връща!

София Бобчева е чаровна, усмихната, излъчва слънчева енергия, която няма как да не ви зареди позитивно. Завършила е НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2011 г. е  част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Говорихме си за пандемията, театъра, киното и… любовта.

Как преживя пандемията?

– Как, преживях я! Не мога да се оплача от липса на работни ангажименти, за разлика от други колеги, защото все пак съм на щат. Така че откъм работа не мога да кажа, че нещо ми е липсвало. Липсваха ми обаче контактите с хората, с приятелите. Аз съм „за“ мерките, но ми беше тежко. Сега се надявам да си върнем нормалното общуване. Аз не съм от хората, които обичат да стоят сами вкъщи. Обичам да пътувам.

А сега?

– Ваксинирах се и съм една идея по-спокойна. Не се притеснявам, ходя по заведения, подавам ръка, срещам се с приятели. Още в началото си сложих ваксина, осигуриха ни я от Народния театър, за което им благодаря.

А какво е усещането, когато срещу теб зрителите са с маски?

– Много е неприятно. Не виждаш реакции, изражение, усмивки. Освен това хората са по-малко в салона. И реакциите са по-слаби. Различно е.

Трудно ли е днес да си артист – в този свят на дигитални медии?

– Трудно е. Ставаме все по-зависими. Сега, например, като правим представление, с външни продуценти, и те ни казват – направи едно видео, за да можем да поканим зрителите. Правим видео, с което да поканим хората в салона. От една страна това е страхотно, защото е още един канал за реклама. Но театърът си е живо изкуство.

Има ли разлика в поколенията на артистите?

– Има разлика и в поколенията на артистите, и в поколенията на публиката. Аз лично много уважавам по-възрастните артисти – живели са повече, видели са повече. Интересно ми е да си общувам с тях. Публиката в театъра не е от най-младите, интересно е, че повечето са жени. Има ученици понякога… А жените водят своите половинки.

Лесно ли влизаш в роля?

– Налага ми се. След пандемията представленията станаха повечко. Почти всеки ден играя различни роли. Помня все още (смее се) и мога да превключвам бързо.

Какво е условието един артист да бъде успешен днес?

– Да е търпелив. И да има късмет. Да запази своята уникалност.

Визията важна ли е?

– Важна е. Но не говорим за красавци. А за хора с индивидуалност. С характерно лице. Да останеш себе си, да използваш това, което природата ти е дала, за да успееш.

Суетна ли си?

– Суетна съм. Но в границите на нормалното. Ходя без грим в ежедневието си, защото професията ми изисква да съм с прически, с грим на сцената… Дори понякога съм твърде над нещата.

Обичаш ли кино?

– Много! Винаги, когато имам време, държа да гледам някой хубав филм. Не някоя треторазрядна комедия. Гледам тежки филми. Ето сега съм подхванала Роман Полански. И да гледам обичам, и да играя.

Имаме ли условия за добро кино у нас?

– Има. Снимат се филми. Разбира се, нивото трябва да се качва, но пък като има повече, ще има и по-добри.

В световен мащаб много известни актриси споделиха, че са били жертва на сексуални посегателства. Какво мислиш?

– Съгласна съм, че е недопустимо. Че не трябва да присъства в изкуството, въобще никъде. Единственото, което ме притеснява е – защо сега – след 10, 20 години се казват тези неща, изкачат… Това ме кара да изпитвам някакво недоверие към казаното. Но да, хората трябва да търсят правата си.

Би ли се отказала от роля, заради похотлив продуцент?

– Да, бих. Искам да си върша работата си с удоволствие. За мен е важно, когато работя в проект, да ми е приятно с хората, с които ще бъда. Все по-често, с годините, питам кой още ще бъде част от проекта, за да преценя дали ще се чувствам добре там.

Имаш невероятно излъчване. По детски чаровна и невинна. А в същото време си кокетна – как ги съчетаваш?

– Старая се да запазя детското в себе си. Любопитството. Да съм отворена към новото, към хората, да запазя живеца.

Склонна ли си да вършиш глупости?

– Импулсивна съм, но често трябва някой просто да ме „ръчне“. Но това ме зарежда. Подобни „лудости“ ми действат добре.

Как се справяш с негативизма в ежедневието?

– Старая се да го забравя бързо.

Перфекционист ли си?

– Да. Особено що се отнася до работата. Мога да не си вържа обувката или да не си закопчая нещо, но трябва да си знам текста преди представление. Да съм прочела репликите на персонажа ми.

Вярваш ли в любовта?

– Вярвам. В театър 199 играя в едно представление – „Убийство без убийство“ и там завършвам представлението така: „И сега ви пожелавам много щастие, много здраве, много късмет и разибра се, любов. Защото, който любовта познава, нека никога да не забравя, че има убийствен късмет“. Вярвам в нея, но трябва да имаш и убийствен късмет да я срещнеш и да ти бъде хубаво.

Възможна ли е тази убийствена любов в света на всички тези онлайн приложения?

-Възможна е.

Аз имам много приятели, които са се запознали в Тиндър – с дълги, хубави връзки.

Аз мислех, че Тиндър е за нещо друго… Има и такива случаи. Не са масови, но е възможно.

Как оцелява една чаровна блондинка с нежно сърце в засукания ни свят?

– С чар и с добро сърце. Според мен хората трябва да бъдат добри.

Когато даваш добро, то ти се връща.

Не си реваншист?

– Не! Въобще не. Не обичам реваншистите. Те събират толкова отрицателна енергия, че не знам въобще как живеят.

Доволна ли си от твоите орисници в живота?

– Да, доволна съм, благодарна съм.

Много е важна думата „Благодаря“.

Особено в моя живот. Доволна съм от орисията си – да бъда актриса, да имам възможността да карам хората да се усмихват.

Какво си казваш вечер, когато засипваш, имаш ли този навик?

– Правя го сутрин по-скоро.

Когато се събудя, си пожелавам денят ми да бъде успешен, да съм здрава, аз и близките ми.

 

Снимки: Кристина Ликова и личен архив