Стефан Данаилов: актьорът, който искал да стане моряк
Стефан Данаилов бе едно от най-вълнуващите имена в родните кино и театър.
Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтаел да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв.
Майка му Евдокия е от Ловеч, а баща му Ламби Данаилов – от Родопите. Стефан има сестра – Росица Данаилова, която е с девет години по-голяма от него. Мислел да кандидатства история, но през 1963 г. е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1966 г. Веднага след дипломирането си е назначен в Пловдивския театър.
Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Добива популярност още с появата си във филма „Първият куриер“.
Става популярен с участието си в сериала „На всеки километър“ и ролята на майор Деянов.
След това се отдава изцяло на киното, но през 1973 г. се връща отново в театъра, за да се присъедини към Театъра на българската армия.
От 1979 г. става част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“. На сцената създава повече от 100 театрални роли. Заснема над 80 филма, между които незабравимите „Дами канят“, „Обич“, „24 часа дъжд“, „След края на света“, „Октопод“, „Търновската царица“, „Допълнение към ЗЗД“, „Черните ангели“, „Понеделник сутрин“ и мн. др. Навсякъде оставя незабравими образи. Носител е на множество награди от национални театрални и филмови фестивали.
От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.
От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, става доцент през 1996 г., професор през 1999 г. Обучава 8 випуска – повече от 250 актьори за драматична сцена.
Изтънчен като човек, верен на убежденията си и на таланта си, той не загуби любовта на хората, въпреки че активно участва в много политически кампании.
Човекът с главно Ч, актьорът с главно А, учителят…
Живи ще останат неговите вълнуващи роли и култовите реплики от тях.
Красавец на младини, с безспорен талант, той бе мечта за всички момичета по времето на соца. Наричаха го Ален Делон на българското кино.
Със сигурност няма мъж или жена, които поне веднъж да не са го цитирали с „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?” (от „Дами канят”).
В „Романът на моя живот“ Стефан казва: „Женското тяло е хубаво нещо. Зависи на кого е и какво има вътре. Може да е изящно и фино, но празно и тогава е по-добре да си гледаш някоя скулптура”. Толкова истинско, нали?
Снимал се е в над 80 филма, има множество награди от национални театрални и филмови фестивали.
От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ.
Играе активно и през последните години – в сериала „Стъклен дом“, във филма на Ники Илиев и Башар Рахал – „Завръщане“, в театъра – с Аня Пенчева.
Носител е на десетки награди.
Данаилов трудно понесе смъртта на съпругата си. Но винаги е бил оптимист с поглед, отправен в бъдещето.
„На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва“ – от филма „Дами канят“ (1980 г.)
„Не забравям, че доверието е най-непостоянният капитал, който човек може да е трупал с десетилетия, а после само с един жест да го срине за дълго време.“
„Животът ми не мина в преследване на цели. Аз съм артист и умея да давам, затова и получавам.“
Умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност на 27 ноември 2019 г.
