Това е анемония – цветето, което предвещава пролетта

Анемония или „дъщеря на вятъра“ цъфти от март до май. Казват, че предвещава идването на пролетта.

Размножава се чрез семена, които се засяват през март. След като ги пикирате, разсадете поникналите растения на светло, полусенчесто място. Анемонията обича варовитата почва. На втората година след засаждането цъфти през април и май. Поливайте редовно, но по малко. Подхранвайте редовно с минерални вещества.

Легендите за произхода на анемонията са по-красиви от приказка.

Една от тях разказва, че първото цвете е поникнало там, където са паднали капките кръв на Адонис, любимият на богинята Афродита, убит от стрелите на Персефона. Затова гърците смятат, че е цветето на любовта.

Според друг мит Анемоне е името на нимфа, в която сладкият пролетен вятър – Зефир и западният вятър – Борей, били влюбени. Затова Хлорис – богинята на цветята, от завист я превърнала в цвете, което повяхва преди зефирът да повее…

Други поверия гласят, че анемонията е символ на болестите. Така смятали древните египтяни.

Китайците пък я наричали Цвете на смъртта.

В Англия вярвали, че притежава магически сили и я насели като талисман срещу болестите – добре увита в коприна.

У нас анемонията е позната и с името съсънка. Тя е от семейството на Лютиковите и затова билкарите я наричат също и горско лютиче.

На езика на цветята анемонията е символ на постоянството в любовта, но и на нейната мимолетност.

Още Хипократ използвал съсънката като успокояващо и обезболяващо средство. Днес в алтернативната медицина най-използвани са жълтата съсънка и полската съсънка. Тя предизвиква нахлуване на кръв към болното място, подобрява кръвообращението и лекува различни възпаления. Полската съсънка пък е полезна за нервната система, тя действа успокояващо, гони стреса и предпазва нервите. Тъй като лековитото цвете се отразява положително на вегетативната нервна система, то помага и за правилното функциониране на вътрешните органи.

Внимание! Всички части на анемониите са отровни.