Любопитно

Трите закона на родовата карма

Знакът на нещастието е специален знак, който показва, че семейството трябва да плати за миналите си грехове. Този знак може да се прояви под различни форми – болест, провал в личния живот или финансови проблеми.

Законите на родовата карма са подчинени на една обща цел – желанието за оцеляване. В тази връзка, в името на оцеляването, в името на нещо е важно, е необходимо нещо да се жертва.

Има три основни закона на кармата на предците, които засягат всеки член на семейството:

Първият закон гласи, че всеки човек има свое семейство и той плаща сметките му. Ако родителите не могат да решат проблемите си, детето поема „щафетата“ и се изправя пред същите проблеми.

Вторият закон казва, че не можете просто да откажете или изгоните някого от клана – важно е семейството да приеме и да се справи с проблема, който е причинил необходимостта от изгонване. В противен случай тази причина ще се повтаря отново и отново във всяко ново поколение.

Третият закон е законът за баланса. В него се казва, че е важно да поддържаме баланс между това, което получаваме, и това, което даваме. Ако човек получава много, но не дава нищо, тогава той може да започне да мрази тези, които му дават.

Как да живеем според законите на родовата карма така, че да бъдем щастливи и доволни от това, което имаме?

Важно е да поддържаме баланс между това, което получаваме и това, което даваме. Ако едно дете получава много от родителите си, но не дава нищо обратно, то може да ги намрази. Ако детето получава малко, то може да започне подсъзнателно да се „спасява“, което го натоварва и го кара да се чувства непълноценно.

Важно е да споделите с децата си за трудностите, с които се сблъсквате, и ясно да им обясните как те могат да помогнат в дадената ситуация. Ако детето не може да помогне, тогава е важно да му обясните, че няма причина за безпокойство и можете да се справите с всичко сами.

Важно е да разберем, че всичко, което имаме на този свят, ни е дадено от нашите предци. Това се отнася както за материалните, така и за духовните неща. И трябва да бъдем благодарни. Да приемем това, което имаме, да благодарим и смело да вървим по своя собствен път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *