Загадъчната планина Улуру

Осмото чудо на света, Червената планина, свещено място – всичко това се отнася за удивителния скален масив, разположен на 450 км от австралийския град Алис Спрингс.

Един от символите на зеления континент не спира да привлича туристи и учени, които се опитват да обяснят как се появил и какво се крие под него.

Скалата прилича отдалеч на огромен слон, легнал да си почива. Висока е 838 м и дълга 3,6 км. Цялата е покрита с цепнатини, някои от които достигат дълбочина от 2 метра.

На изгрев слънце е тъмно-лилава, през деня става златиста, а вечер – съвсем тъмна. Наричат още я скалата хамелеон.

Играта на цветовете продължава през целия ден, а вечер се преминава през целия спектър от златисти и розово-червени оттенъци към рубиново, малиново-червено и пурпурно.

https://www.youtube.com/watch?v=IYSdLmg8S0U

Когато скалата „изстине“, със залеза на слънцето отново се превръща в черен силует на фона на пустинята.

Колкото и да е странно, всичко това има своето обяснение. Монолитът се състои от червен пясъчник с високо съдържание на фелдшпат. При направения анализ е установено наличието и на различни железни окиси. Именно на този „букет“ от вещества се дължи промяната на цвета. Но у хората, които са били в подножието на Улуру, за цял живот остава усещането, че са се докоснали до нещо тайнствено и възвишено.

Според вярванията на племената, населяващи Западната пустиня, Улуру е митичен звяр, заровил глава в пясъка. Веднъж годишно той повдига глава и се оглежда. Този ден е определен от шаманите като празник на свещената планина.

Тогава край скалата се събират племена от цяла Австралия. Едни от тях искат да я докосна и да помолят да им бъдат дадени всякакви блага, след което изпълняват ритуален танц. Други молят за прошка, както и да не им изпращат боговете напасти и беди.

Местните са убедени, че под Улуру има огромна кухина, която представлява

силен енергиен източник – „източникът на свещената енергия“

Казват, че когато човек обикаля около скалата, той сънува. И че мястото засилва личността и укрепва самочувствието. Заради тези му свойства интересът към него наистина е голям. Докосването до скалата може да повлияе благотворно на човек, ако той в момента се чувства слаб или безсилен да реши сериозен проблем, казват аборигените. Достатъчно е да направите няколко обиколки на скалата и да допрете длан или чело до нея. Някои споделят, че усещат как енергията преминава през тялото им и отнася лошото, негативното, оставяйки в душата на човека само светлина. В никакъв случай обаче не се опитвайте де си вземете парченце, смята се, че носи нещастие.

Според други вярвания на местните племена

Улуру е врата между света на хората и света на духовете

Нито един абориген не е посмял да се изкачи до върха, тъй като това се смята за абсолютно светотатство, което може да предизвика гнева на боговете.

Потомци на първите хора, заселили се тук, са племето анангу. Те са законни притежатели на скалата и са я дали на австралийското правителство, за да бъде използвана като национален парк. Задължението на анангу е да следят за земята на предците си и да не допускат физическото и духовното и замърсяване. Затова те са много против изкачването на върха на планината.

Преди години, когато починал племенният им вожд, те забранили достъпа за три седмици. Предупрежденията на австралийските политици, че това може да се отрази зле на туристическия бизнес, изобщо не били взети под внимание. Аборигените дори смятали, че така скалата ще си отдъхне от безцеремонните туристи…

Но планината не е безпомощна в това отношение.

Местните разказват всякакви странни случки, с които искат да докажат, че изкачването на върха и вземането на камъчета от мястото могат да се окажат смъртоносни занимания. Ежегодно няколко от туристите, изкачили Улуру, умират от сърдечен удар. Специалистите отдават това на натоварването и съществуващи проблеми със сърцето, но според аборигените това е отговорът на боговете, чийто спокойствие е било нарушено.

Други истории пък разказват как туристи от цял свят, взели със себе си камъче от скалата за спомен, после го връщат (обикновено по пощата), за да се спасят от неуспехите и нещастията, които не спират да ги преследват…

Всъщност, богът на небето – Ванджина, изобразен в пещерите на Улуру, много прилича на извънземен с шлем. Може би това обяснява и теорията, че

скалата е дело на по-развита цивилизация

посещавала мястото преди стотици години. И сега в района често са наблюдавани и НЛО-та със странна триъгълна форма. Сведения за тези събития има и от страна на австралийските астрономи. Но… нито един от обектите не е бил засечен с радар.

Улуру е загадка и за синоптиците.

Нито един от тях още не успял да предскаже приближаването на дъжд към центъра на пустинята, където вали само над свещената планина. Аборигените чувстват приближаването на дъжда благодарение на някакво шесто чувство и месец преди да завали, започват да се стягат за придвижване към монолита. Случва се далеч не всяка година. Слънцето пече, неимоверна жега е, и изведнъж започва да духа вятър, а след това небето се покрива с облаци. Силният дъжд, който по-скоро е порой, руква внезапно, вали няколко минути и също така внезапно спира.

Само водата продължава още известно време да се стича надолу на големи потоци. Когато облаците се разсеят, огрените от слънцето потоци изглеждат така, сякаш са реки от кръв, изригваща отгоре

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.