Заради демографската катастрофа: Сардиния предлага къщи за 1 евро
В допълнение към намаляването на населението, много села и по-малки населени места сега са на ръба на изчезването, тъй като младите хора се местят в големи градове, като например град Каляри.
Най-големият проблем за Сардиния е раждаемостта
Или по-скоро фактът, че този остров има най-ниската раждаемост в Италия, която е 0,91 деца на жена. За да се поддържа стабилно население, жените би трябвало да имат средно по 2,1 деца.
В едно от селата в Сардиния, Барадили, последното дете е родено преди 10 години, а населението му е 76 жители.
Рискът места като Барадили да се превърнат в градове-призраци е накарал острова да се опита да привлече нови жители.

Двойка, която се мести в село в Сардиния с по-малко от 3000 жители, може да получи до 15 000 евро за закупуване или ремонт на къща, до 20 000 евро за стартиране на бизнес, който създава местни работни места, и месечна субсидия от 600 евро за първото дете и 400 евро за всяко следващо дете, докато навърши 5 години.
Тези стимули са част от пакет за борба с обезлюдяването, въведен от региона.
Освен това има и местни мерки за извънредни ситуации, като например предложението на община Ололай, която предлага на новите жители жилища за 1 евро.
Това обаче не е довело до необходимите резултати и сардинските села, като Барадали, са изправени пред сериозни проблеми, пише Politico.
Преди повече от 30 години селото затвори еднокласното си начално училище, където местните деца на възраст от 6 до 10 години са учили заедно.
Барадили и околните села са избрали ротационна училищна система, при която децата посещават занятия в три различни села през цялата година. Безплатен автобус ги взима всяка сутрин.
Посещението на гимназия или отиването до болница е много по-трудно, тъй като и двете услуги са на повече от 30 километра разстояние.
Друго сардинско село, Ололай, стана известно по целия свят, предлагайки къщи за едно евро
Девет години по-късно само малцина от 100 000 кандидатстващи са успели да се сдобият с имот в това село.
Програмата действа като посредник между собствениците на стари къщи, често разделени между различни семейства наследници, и тези, които искат да ги придобият за малка сума.
В резултат на това само малък брой чуждестранни семейства са успели да си купят къща за едно евро.
Междувременно селото продължава да губи жители, като броят им е намалял от 1300, когато започна офертата, до 1150 сега.
Проучванията показват, че само жилищата за едно евро не са достатъчни, точно както стимулите за раждане на деца не са достатъчни, за да се обърнат последиците от демографския колапс.
Доказано е също, че понякога новите собственици решават да препродадат имот за едно евро на същата цена, на която са го купили, защото не могат да си позволят по-високи разходи за ремонт от очакваното или не са доволни от избора си.
Снимки: Pixabay

