Жени Лечева: Щастлива съм и съм благодарна

Жени Лечева е една слънчева, прекрасна майка, актриса и автор на детски книги. Омъжена е за музиканта Иван Лечев и двамата се грижат за Константин. Отдавна се опитвам да си поговоря с нея за книгите, живота, за важните уроци… И ето че най-накрая нашата среща е факт.

Лятото на Жени бе изпълнено с много пътувания – покрай нейните книги и покрай сина й, който учи в Музикалното училище в София, често ходи на конкурси и посещава различни академии. Жени участва в доста срещи с деца в различни населени места – в училища, библиотеки и читалища, работилници, представяния на книгите… Разбира се, съпругът й също пътува много, но семейството винаги успява да намери баланса.

Какво ти дават срещите с децата?

– Те са едно от любимите ми неща. Както и спектаклите в театъра, където скоро ще имаме премиера. Да бъдеш с деца, да разговаряте, да ги слушаш е страхотно изживяване. А от друга страна се чувстваш отговорен, защото те се влияят от всичко, което чуват и виждат. Пътувам из цялата страна и винаги срещите са различни. Някои от децата се нуждаят просто да бъдат насърчени да мечтаят, с други пък говорим доста вдъхновено и задълбочено за литература. Някои деца също пишат – с тях обсъждаме героите, начина на писане. Други имат нужда да бъдат запалени по четенето, говорим си кое е интересно, какви герои харесват, защо е важно да четем.

Разкажи ни как всъщност започна да пишеш за деца?

– Отдавна имах тази идея. През годините си записвах разни неща, идеи, водех си бележки. Казвах си – един ден, като се пенсионирам, ще стана детска писателка. Обичам да чета детска литература не само заради сина ни… Но в един момент харддискът, на който записвах всичко, се повреди. Занесох го в една фирма и все пак успях да спася информацията. И когато проверявах кое съм успяла и кое не да запазя, открих записките си. И реших, че е време да им дам живот, а не да чакам… Постепенно разбрах, че това е нещо много лично за мен. Има неща, които невинаги можеш да кажеш на хората в разговор, книгите са тези, които понякога са по-искрени от нас. За мен писането е и като лична медитация. Съвсем различно е, когато пишеш за децата – трябва преценяваш какво да им кажеш… Когато си автор, имаш голяма отговорност какво послание искаш да им предадеш.

Константин чете ли твоите книги?

– Да, четем ги заедно. Той беше и герой в първия ми роман. Една Коледа ми сподели, че иска да получи подарък кукли елфи – за куклен театър. Стори ми се постижимо, но се оказа, че не е толкова лесно да ги открия. Накрая ги уших сама. Бяха две кукли, които той кръсти и много си игра с тях. Аз пък написах много кратко разказче за тези кукли. Но в един момент Константин ме попита какво се случва с героите му и така се роди първата книга. А аз започнах да пиша.

Какви са посланията, които влагаш в своите книги?

– Специфични са, многопластови. На първо място за мен е важно написаното да бъде интересно на моите читатели, да ги ангажира… Те са съвременни деца, светът около нас непрекъснато се променя. И авторът трябва да може без да бъде моралистичен и дидактичен, да внуши едни добри идеи – да бъдат добри хора, да се борят за мечтите си, да бъдат добри приятели…

Едно от нещата в първата ми книга, което се опитвам да им покажа е, че когато имаш истински приятели, можеш да постигнеш мечтите си. Това за мен е едно от най-важните неща в живота – да си обграден от хора, на които държиш и те държат на теб… Разбира се, има и още много други неща.

Как успявате да се справите с честите пътувания в семейството?

– Трудно е понякога. Аз пътувам, имам репетиции, Константин учи в Музикалното, където са много натоварени, Иван също пътува доста. Но успяваме да съгласуваме програмите. Днес семействата като цяло са заети. Важно е да уважаваш човека срещу теб, да си помагате, да се съобразявате. Успяваме да се справим с нещата от живота и за мен много по-важно е дали двама души имат искрена любов, разбират се и се подкрепят. Това е нещото, което държи една връзка, когато настават трудни времена.

Напоследък медийното пространство е залято от новини за домашно насилие, за агресия. Ти, като жена и майка, мислиш ли, че бъркаме някъде във възпитанието или това е „нормалното“, заради живота, който ни обгражда?

– Всичко тръгва от средата, в която детето расте, семейството, възпитанието… Смятам, че държавата ни също е отговорна. Защото е важно да се говори по тези теми в обществото – как трябва да се държим, какви са границите, които трябва да поставяме. Хората сякаш досега малко говорят за това. Насилието има различни лица. Дори една дума може да бъде вид насилие, да окаже влияние върху малкото дете, например. И не само – върху човека. Вербалното насилие, лошото отношение – в магазина, на улицата, също са насилие. Затова, според мен, трябва да има повече места, повече организации, които да помагат на хората да споделят, да търсят помощ, подкрепа. Трябва да има повече психолози, програми, да се работи превантивно, а не когато нещо се случи, тогава да се сетим, че имаме проблем.

На какво се опитваш да учиш Константин – кои, според теб, са най-важните майчини уроци?

– Опитваме се да го научим на всичко, което до момента знам за живота, и аз, и баща му, се опитваме да го научим. Да уважава хората, но и да се защитава. Да е работлив и търпелив, но и да може да бъде чувствителен и състрадателен. Да бъде смел да прави собствените си крачки в живота и да намери себе си.

Всеки родител иска да предаде своя най-добър опит на децата си. Но за мен е най-важно човек да порасне добър, свестен, да бъде ангажиран, да бъде отзивчив, да помага. Но и да успява да се грижи за себе си. Детето трябва да уважава, но и да умее да се защитава.

Щастлива жена ли си?

– Да, мога да кажа, че съм щастлива.

Днес много семейства се разпадат. Някои като се роди детето, други, когато децата отлетят от семейното гнездо… Вие как пазите своето?

– За да бъде една връзка, стабилна – трябва да работиш за нея. Не трябва да неглижираш проблеми, трябва да се говори, да не си егоист и да разчиташ само на другия.

Всеки е важен и трябва да се уважаваме взаимно.

Когато настъпи дисбаланс във всички тези неща, връзката може да се разпадне. Човек трябва да е наясно, че има моменти на ежедневие, в които и двамата трябва да работят, и на почивка.

Според теб, трудно ли е днес на жените да бъдат Жени, майки, любими? Какво би ги посъветвала, какво би им пожелала?

– Бих казала така: трудно е, но по същия начин е и трудно на мъжете. Проблемът е в изискванията на обществото, в това, което се очаква, културата ни, която за всяка страна е различна. Семейството е като един микро свят и ако можем сами да си създадем правила, е най-добре. Важно е да се усещаме един друг, да се подкрепяме, както винаги прави Иван за мен и аз съм му безкрайно благодарна.

Какво те прави щастлива?

– Щастлива съм и съм благодарна за нещата, които са ми се случили в живота. Понякога имаме трудни моменти, но това са част от уроците, които всеки един от нас трябва да научи тук на земята. Обичам, когато сме заедно със семейството ми и нямаме работа и задачи, да пътуваме някъде, да отидем в гората, или просто да си приказваме. Напоследък като че ли хората малко го правят. Обичам да си пусна музика, да рисувам или да пиша. Щастлива съм, когато мога да помогна на приятелите си в нужда и да видя, че има резултат. Щастлива съм когато се срещам с децата. Сега работя над нова книга. Благодарна съм на Иван, който ме подкрепя във всичко, което ми хрумва и си мечтая да сбъдна.

Ако можеше днес да изпратиш послание в Космоса, какво би било то?

– Бих се опитала да изпратя толкова положителна енергия, че тя да обърне планетата в полза на баланса, любовта, доброто, взаимствеността между хората.

Пожелаваме успех на Жени с новата книга, както и с постановката в театър „Зад канала“, където новият сезон ще започне с една много интересна съвременна пиеса на английската авторка Ейприл де Анджелис. Режисьор и преводач е Стоян Радев. 

Снимки: Теа Нишков, личен архив