Димитър Живков: Консумираме, без да прозрем ценното
Димитър Живков е роден на 19 ноември 1984 г. във Враца. Става популярен с авторския си моноспектакъл „Живак“, с който спечели „Аскеер“ за изгряваща звезда за 2013 година. Познаваме го от сериала „All Inclusive”, в който влиза в ролята на Боян и от „Дъвка за балончета“, в който е Мони.
През февруари зрителите на БНТ гледат Димитър в ролята на хирурга Филип в 6-серийната комедийна драма „Аз и моите жени“.
Филип изведнъж се оказва с две жени по едно и също врем – Кристина (Мария Сотирова), която е в София, и Мая (Христина Джурова) – в Бургас. За съжаление раздвоението в любовта не е случайна слабост, а огледален образ на раздвоението ми и кризата на личността, в която е попаднал… И докато търси смисъла на живота и удовлетворение в забързаното ни, консуматорско общество, той трябва да се справи с две дини под една мишница. В ролята на най-добрия приятел на Филип е д-р Крумов, изигран от актьора Башар Рахал.

Здравей, къде те намираме в момента?
– Привет! В къщи, слушам джаз след тежък ден със записи и репетиции.
Как се чувстваш като Филип в “Аз и моите жени”?
– Не много добре. Моя задача беше да приема и защитя изборите на Филип, но ако Димитър Живков и Филип Томов се срещнат ще е много напрегнато. Не се бърка в чуждите работи, но не мисля, че бих искал да общувам с такъв човек. Има нещо нечисто и подло в поведението му.
В днешно време като че ли паралелните връзки са по-скоро правило, отколкото изключение – обезцени ли се любовта?
– Истинската любов няма как да се обезцени. Така ми се иска да вярвам. Живеем във времена, в които всичко е много лесно заменимо. Не даваме шанс нещата да узреят, да проявят истинската си същност.
По-лесно ни е да караме по повърхността, без да задълбаваме. Консумираме, без да прозрем ценното. По-скоро се обезцениха търпението, интереса, въображението, които проявяваме към интимните си партньори.

Какво научи от Башар – ценни житейски съвети дава ли?
– Башар е много опитен актьор и добър партньор. Да съм свидетел на лекотата, с която работи, и да се уча от него беше подарък от съвместната ни работа.
Разказа ми интересни неща от семейната си история, работихме и с Райна Караянева, с която са много приятна двойка. Много се забавлявахме.
Какъв е Димитър Живков в живота – имаш ли време за паралелни връзки?
– Димитър Живков е вълк единак. Имам тесен кръг от приятели и много държа на личното си пространство. Единствената паралелна връзка в живота ми е тази с театъра. Държа много на професията си, понякога я поставям на първо място, давам си сметка, че ми дава много, но и много ми взима.
Откакто съм баща, се опитвам нищо да не надделява над връзката със сина ми, но често обстоятелствата са такива, че не мога да съм толкова често с него, колкото ми се иска.
Вярваш ли в любовта? Докато смъртта ви раздели?
– Вярвам, но от опит знам, че трудно се постига и поддържа. Може да съм се разминал с нея, може да съм я пропилял, но вярвам, че я има.
И знам, че за да бъда добър, вдъхновен артист, едно от нещата, на които трябва да се уповавам, е любовта.
Когато не си на сцената или пред камерите, какъв си – какво обичаш да правиш?
– Обичам спокойствието и тишината. Вниманието и чуждата енергия я получавам на сцената, и затова обичам да няма много хора около мен. Ако имам възможност, гледам да съм със сина си. Опитвам се да му давам необходимото внимание и житейски уроци за възрастта, в която е. Обичам киното и телевизията, гледам постоянно да обогатявам общата си култура.
Иска ми се да имам повече възможност да гледам театър.
Кои са жените в живота на Димитър?
– Много ми е трудно да комуникирам с хора без чувство за хумор.
И слава Богу съм имал връзки със силни жени, със страхотно чувство за хумор. В момента съм необвързан.
Публиката те познава и от моноспектакъла “Живак”… Как публиката приема неговото послание?
– За радост, вече 10 години публиката приема радушно „Живак” и неговото послание. За близо 250 спектакъла не си позволихме да съм подхлъзнем към лесния хумор и поддържаме високо летвата, която си поставихме. Създадохме си много фенове и приятели и благодарение на тях продължаваме напред.
Най-хубавото е, че освен хора, които са гледали по няколко пъти спектакъла, все повече се разширява диапазонът на нашата публика, нови поколения припознават и се заразяват от „Живак”.

Театърът ли дава повече простор за един млад актьор или киното? Или битката между двете отдавна е приключила?
– Не мисля, че има битка, а двете могат само да обогатяват актьора. Процесите на работа са много различни, просторът може да зависи от самия талант и работата, която ще вложи, но често и късмет. Особено за младите актьори е важно умно да използват шанса и да работят още по-упорито за да разширят собствения си простор.
Има ли роля, на която би се зарадвал като предизвикателство? Или актьор, с когото би искал да си на сцената или пред камерите?
– Нямам конкретна бленувана роля. Иска ми се да разказвам интересни и вълнуващи истории. А списъкът с желани артистични партньори е огромен.
Все повече ценя работата с хора, които загърбват егото си, докато работят, хора, които блестят без да засенчват нарочно, отдадени и вдъхновени, с които да дишам и да се чувствам окрилен. Такива именно бяха партньорите ми в сериала „Аз и моите жени”.
Какво мислиш за това, че през последните години голямото кино дава все повече път на “различните”, опитвайки се да спре дискриминацията… Това не е ли друг вид дискриминация?
– Притеснява ме подобна тенденция, все по-трудно я възприемам, защото за мен тя е насилствена. Често спирам да следя даден културен продукт, когато започнат да ми бъдат налагани подобни съвременни процеси.
Вярвам, че всяка история или съдба, в която има откровение е ценна. Но когато отричаш или пренебрегваш всички останали цветове, за да налагаш един конкретен, ми се струва излишно. А да ми тикат подобни тенденции в лицето откровено ме напряга.
Статуетката, която би искал да имаш?
– Всяка честно спечелена награда е ценна. Когато с любовта на публиката или респекта на колеги е оценен труда ми, размерът и тежестта на статуетката не са най-важни.
Онова, за което благодариш вечер, когато останеш сам със себе си?
– Че съм здрав, че имам възможност да практикувам професията си, която много обичам, и най-вече, че синът ми е здраво и будно дете.
Снимки: „Аз и моите жени“, БНТ


