DMS България! Докога държавата ще решава проблемите си, изнудвайки най-бедните?

Потоп. Водата заля Карловско, Сопот и Калофер! Преляха реки, има скъсани диги, цели села бяха откъснати от света. Хората останаха без покрив, без дом, без сигурност. 

Държавата, представлявана от куп бивши, настоящи и бъдещи министри, премиери, президенти, се почеса по главата, изказа своите съболезнования и после призова: дарете за бедстващите райони.

Държавата. За едни любовница, за други мащеха. За трети е почти като извънземно – всички мислят, че я има, но никой не я срещал. когато му е необходима.

Държавата у нас се олицетворява с кражба, шуробаджанащина, рекет, „наши“ и „ваши“ фирми, подкупи.

Да дарим. Ще дарим. То колко по-бедни можем да станем. А и бедният най-добре знае какво му е на другия – този като него, който е изгубил и малкото, което е имал.

Все пак под калта не е останало барбекюто на някой големец или кеят на пристанището на друг големец.

Останала е покъщината на хора, които и без това са се чудили как ще си платят дървата, тока или газа тази зима.

И тук искам да вметна един текст, взет от стената на приятел във фейсбук – Юлияна Тотева. Тя задава много адекватни въпроси.
„Господин президент, господа министри, господа кметове на общини, в тая държава армията колко души е и с каква техника разполага? И колко от нея има по-важна работа от това да помага на населението в момента? Колко багера има в държавата и каква по-важна работа имат в момента от това да помагат да се изрине калта в центъра на България? И защо още не са наети всички налични машини, за да дойдат на помощ в Карловско? Срещу заплащане от страна на държавата, разбира се.“

„Риторични въпроси са, да. Той, отговорът е ясен – защото, господа, не ви пука. Защото сте безхаберници и това, че ще ви го кажа аз или целият български народ, даже няма да ви обиди. Понеже си знаете, че е така. Понеже не сте на местата, на които сте, за да ви харесват или да помагате на народа си, а за да помогнете на семейния си бюджет и на икономическите интереси на тези, които са ви пратили на постовете, които заемате. Вие, господа, сте срам за себе си и трагедия за държавата. И бедствието в Карловско го потвърждава още веднъж.“

Ами права е Юлето. Народът, този отруденият, с едната малка пенсия, с торбата лекарства, с парите за хляб, той няма нужда от пр акциите на политиците, които държат да си покажат новите гумени ботуши. Той има нужда от това да усети грижата на държавата. Същата тази държава, която му сваля и последната риза от гърба.

Държавата, която посрещна бежанците с хляб и сол и ги настани по петзвездни хотели, изпрати хорицата, останали без къщи по домовете на близки и приятели. А за зимата им обеща фургони.

Но ние трябва да бъдем съпричастни. Ние трябва да дарим. Ние трябва да бъдем Хора. Ами ние сме хора. Или не сме. Може би не сме, щом успяваме да оцелеем при този целенасочен геноцид, на който сме подложени.

И ако някой има нужда от лопата, това са всички малки и големи партийки, които смучат държавния бюджет, влизайки в едни или други нечисти и твърде интимни отношения. Те имат нужда от здрава лопата. А ние, ние имаме нужда от здрава държава. Държава, която може бързо да реши проблемите на хората, да покаже, че е стабилна, че мисли, че милее за хората. За всички хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.