Елисавета Багряна: Вечната и Святата

Елисавета Любомирова Белчева e родена на 29 април в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София. През 1910 – 1911 г. учителства в с. Афтане (Бургаска област).
Като студентка по славянска филология в Софийския университет обича да чете българска и чужда поезия. Дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков.
През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“ (списание „Съвременна мисъл“).

Святата

Аз те знам, Богородице бледа,
с младенец осиян на колене.
Твоят поглед е странно загледан,
твойте устни нашепват моление.

Мъдреци беловласи и славни,
пред нозете ти ничком склонени,
за отрока, предречен отдавна,
са дошли на свето поклонение.

И наричат го син на небето,
и наричат го цар на земята,
но ти чуваш: „Друг друга любете“ –
и над люлката виждаш разпятие.

Сътрудничи на „Вестник на жената“, в. „Лик“, списанията „Съвременник“, „Златорог“ и др. Изявява се и като детска писателка и преводачка.
Лириката ѝ покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност.
Стиховете ѝ звучат светло, естествено, в стила на народните песни.

През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев. От брака им се ражда син – Любомир. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа ѝ.

Това е и една от причините поетесата да се крие зад различни псевдоними и също така да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ѝ – необразована жена с властен характер – следи всяка крачка на Лиза и смята, че тя вместо да си гледа задълженията по дома и съпруга, се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неподходящо.

Поетесата се измъчва в тази среда, творческите ù амбиции се оказват в капан.

И тя взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си. Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.

През 1925 г. се запознава с Боян Пенев – литературен историк и литературовед. Под негово влияние Багряна започва да пише със свободен стих и ритъм. Двамата стават двойка през 1924 г. Правят планове за съвместен живот, но месец преди бракоразводното му дело с Дора Габе, той неочаквано умира по време на операция. След това Багряна заживява без брак с писателя Матвей Вълев. През 1944 г. обаче Вълев заминава доброволец на фронта и на 7 ноември загива край сръбското село Бугарени.

Елисавета се омъжва само още веднъж за дипломата, публицист и политически деец Александър Ликов, с когото се запознава, когато той е годеник на Дора Габе. Двете поетеси вече са се помирили след историята с Боян Пенев. По-късно Габе разбира, че Багряна и Александър тайно са се оженили в дома на свои приятели и ги е благословил лично патриарх Кирил. Бракът им продължава до 1954 г., когато той умира.

Поетесата обожавала жълтата диня, а по-късно любими ѝ станали лозовите сармички, комбинирани с чаша хубаво вино.

Близки до нея хора твърдят, че доживяла до близо 98 години, защото предпочитала здравословните храни.

Багряна умира в старчески дом в Горна баня на 23 март 1991 г., месец преди да навърши 98 години.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.