Евтим Евтимов: Искам обич за обич
Евтим Евтимов е една от най-значимите личности в съвременната българска култура и литература.
Стиховете му са влезли в сърцата на много българи, много от тях са изпети от най-големите български певци, чрез тях няколко поколения български се обясняват в любов на любимия човек или се учат на патриотизъм.
Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град и 10 години работи като учител. През 1951 година във вестник „Пиринско дело“ излиза първото му стихотворение.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич, секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“, завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“.
Евтим Евтимов е на 33 години, женен и с дете, когато среща поетесата Петя Йорданова, която също е омъжена, влюбва се в нея и заживяват заедно. Цели 25 години.
След време той споделя: „Тогава се родиха най-хубавите ми стихотворения. Не съм публикувал нито стих, без Петя да го прочете, нито пък тя е пускала книга, без да се посъветва с мен.“
Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).
Живял и творил в литературния и обществен кипеж през този половин век, Евтим Евтимов се оказва в епицентъра на важни културни и политически събития.
Умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.
„Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“
„Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.“
„Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.“
„Искам обич за обич.“
„Дано не се забравят стари рани, че има закъснели врагове.“
„За вечното са нужни две-три нощи, а за останалото – много дни.“
„Сега за миг не те убиват, а искат да умираш цял живот.“
„И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях.“
„Куршумът не признава чужда мъка.“
„Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Задържат ли се спорове горещи, полека да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи крачки вече да не правя, защото си отива младостта… По дяволите късните съвети, по дяволите мъдростта дори! – Предлагам аз отново на сърцето в пожарите от чувства да гори.“
Снимки: Издателство „Персей“
