Георги Парцалев: Смехът е сериозно нещо

На 16 юни 1925 година в град Левски е роден един от любимите български актьори – Георги Парцалев.

От дете мечтаел да стане актьор, но записал „Медицина“ в София“. Не завършил на четвъртата година – бил принуден да напусне, защото баща му бил симпатизант на Земеделската партия на Никола Петков.

Талантът му е открит в казармата – Парцалев става трудовак, след като е лишен от студентски права.

Три години по-късно Парцалев вече е част от трупата на Държавния сатиричен театър. Още с първата си поява на сцената в пиесата на Маяковски – „Баня“, печели сърцата на публиката.

През 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“.

Не се е женил и няма деца.

„Много искаше да осинови наследник, но по онова време законът забраняваше самотен мъж да вземе дете от дом. Това можеха да направят сестра му и зет му и той само ги молеше, като обещаваше, че ще помага и ще го гледа като свое, но те отказаха. И той ми казваше, че сестра му е голяма егоистка, защото никой няма да продължи рода им, както и стана.“, разказва Латинка Петрова.

„Притежаваше огромна и добре подредена библиотека в шест реда, с ценни и интересни книги, от които вече беше започнала да се накланя на една страна, много икони, дърворезби и предмети от целия свят. И на мен ми донесе броеница от Божи гроб в Йерусалим, която си пазя до днес.“, казва още актрисата Латинка Петрова.

Остава завинаги в сърцата ни с ролите в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987).

„И бебетата го познаваха и го обичаха, и старците го познаваха и го обичаха…“, казва за Георги Парцалев актрисата Татяна Лолова.

Татяна Лолова си спомня, че той е първият актьор по онова време, на когото е разрешено да има мустаци. Защото „правилото в професията на актьора е, че лицето трябва да е чисто, за да може лесно да се нанася грима, който трябва да го направи някой друг“ .

“Oще като малко дете усетих обаянието на този изключителен артист. Плени ме с мекия човеколюбив хумор, който излъчва на сцената.”, казва Венци Мартинов.

Павел Поппандов помни как Парцалев е бил болен, докато снимали „13-та годеница на принца“. Но с нищо не издал състоянието си. А вечерта, верен на себе си и щедростта си, не позволил друг да плати сметката на сбирката на актьорите.

Парцалев е  на 44 г., когато най-после му е присъдено званието „заслужил артист“, последен от звездите на Сатирата.

Умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.

Тъй като родната къща на Георги Парцалев в град Левски вече не съществува, музеят посветен на този велик наш артист е част от художествената галерия в град Левски, където е роден.

След смъртта му всичките негови вещи са дарени на музея по негово изрично желание приживе. Става въпрос за мебели, икони, дребни вещи, сувенири и сценични костюми. Сред уникалните мебели на артиста са маса, столове и канапе със седефени елементи, писалище и огледало, които също са инкрустирани със седеф.

В музея е изложен и царския халат на Парцалев, с който той е играл в емблематичната си роля на царя във фантастичната комедия на Братя Мормареви с режисьор Иванка Гръбчева – „Тринайстата годеница на принца“.

Ето 9 незабравими негови цитата, с които да си спомним за него…

„Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта – защото не се купуват с пари.“

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.“

„Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото.“

„- А какво е командировка? – Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.“ („С деца на море“)

„- Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен.“ („Зех тъ Радке, зех тъ“)

„- Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.“ („С деца на море“)

„- Чакате ли тъмносини запорожци? – Пепитени чакаме.“ („Два диоптъра далекогледство“)

„- Абе, бай Иване, каде е чепа, бай, Иванееееее…“ („Тримата от запаса“)

„- Няма да е делфин това. Любов ще е.“ („С деца на море“)

Снимки: БНТ/БНР/архив