Книги

Ханс Кристиян Андерсeн: Целият свят е поредица от чудеса

На 1 декември 1835 година Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.

Датският писател и поет е автор на класики като „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“.

Роден е на 2 април 1805 г. в Одензе. Баща му е бил обущар, а майка му – перачка. Андерсен искал да стане оперен певец и затова през 1819 г. заминал за Копенхаген. Гласът му обаче бил слаб, приели го като ученик по танци в Кралския театър. Директорът обаче станал негов покровител и приятел. Лично крал Фредерик VI се заинтересувал от момчето и му уредил да учи безплатно в класическа гимназия в Слагелзе.

През 1829 г. постига голям успех с „Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер“ – книгата излиза и на немски, – а през 1833 г. получава от краля стипендия. Така осъществява първото си странстване из Европа – посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия.

В началото на 1835 г. излиза първият му роман „Импровизатор“. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват.

През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г.

Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по големи успехи с романа „О. Т.“ (1836 г.), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).

С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа.

През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател. През 1857 година Андерсен отново посещава Англия, най-вече за да се срещне с Дикенс.

През същата година са издадени в Копенхаген и част от неговите „Андерсенови приказки“.

Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка Росенбор.

Негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.

Публикуваните Андерсенови приказки са 168 на брой.

Някои от тях съдържат народни предания („Дивите лебеди“, „Свинарят“), други – мотиви от испанския, италианския фолклор и от „Приказки от хиляда и една нощ“, но голяма част от най-известните му приказки са изцяло плод на въображението и таланта на Х.К. Андерсен („Палечка“, „Оле затвори очички“, „Храбрият оловен войник“) и много други.

След няколкогодишни страдания, на 4 август 1875 Андерсен умира от рак на черния дроб в Копенхаген, и е изпратен с цветя и траурни венци от бедни и богати, и от обичта на целия датски народ.

 

„Където се провалят думите, говори музиката.”

***

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

***

„Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя.”

***

„Всичко, което погледнеш,може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

***

„Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.”

***

„Целият свят е поредица от чудеса. Само че ние толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща.”

***

„Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”

***

„Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

***

„Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.”

***

„Ти си мечтател и това е твоето нещастие.”

***

„Да се движиш да дишаш, да плаваш, да летиш, да трупаш, докато даваш, да бродиш по пътищата – да пътуваш значи да живееш!!!”

***

„Русалките нямат сълзи и затова се измъчват много повече.”

***

„Само, когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите.”

***

„Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода – никога.”

***

„Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *