Книгата на Руми

Книгата на Руми е събрала 105 притчи от Руми, които представят същността на шестте книги на „Маснави“.

Адаптирани от изтъкнатата преводачка от персийски – иранката Мариам Мафи, непреходните послания на тези поучителни истории оживяват в проза, за да пленят ума и сърцето на съвременния читател.

Един от най-великите поети и духовни мислители в историята, Руми обяснява принципите на суфизма посредством на пръв поглед обикновени случки от всекидневието.

Историите, сред които „Ангелът на смъртта“, „Суфистът и неговата невярна съпруга“, „Моисей и пастирът“, носят автентичния дух на древния мистицизъм и внушават философски проникновения и трансцендентни ценности.

Мариам Мафи е сред най-уважаваните съвременни преводачи на персийска литература. Дълги години от кариерата си тя посвещава на подробни изследвания на творчеството на Руми.

***

Един отчаяно влюбен мъж отишъл пред къщата на любимата и с голямо желание почукал на вратата.

– Кой е? – попитала тя.

– Аз съм – заявил той, изпълнен с надежда.

– Върви си, в тази къща няма място за човек като теб! – отвърнала тя с печален глас. – Ти си наивен и не си готов. Казваш „аз съм“ и в същото време заявяваш вечната си любов към мен? Влюбеният, който вижда само себе си, не е никакъв влюбен, а заслужава да се пече на огъня на раздялата!

Тя отказала да отвори и накрая посърналият мъж се оттеглил. Скоро след това той напуснал града и се запътил в неизвестна посока към далечни земи. Изгаряйки от болката на раздялата, след като цяла година пътувал от едно място до друго, той събрал кураж и отново пристъпил към дома на възлюбената. Почукал несигурно, но учтиво.

– Кой чука по това време? – попитала тя нетърпеливо.

– Никой! Човекът от тази страна на вратата също си ти! – казал смирено мъжът.

– Сега, когато престана да виждаш само себе си, най-сетне стана мен! Двама души не биха могли да живеят в тази къща едновременно, но сега може да влезеш.

Тя предпазливо отворила вратата и пуснала любимия си.

– Вече си добре дошъл в тази къща. Между нас няма разлика – ние вече не сме розата и бодилът. Ние сме едно и също.