Когато ни се случи нещо лошо, Бог ли е виновен?

Бог е любов. Създал е прекрасни творения. Светът и нас. И всичко живо. Красота! Пейзажи, водопади, джунгли, савани, планини и скални мостове… Но когато ни се случи нещо, всички се питаме защо? Защо Бог е толкова жесток? И защо точно на нас се е случило това лошо нещо?

Задавам си този въпрос отново сега, когато чета за Ливан. За взривовете, разрушили къщите на много хора и отнели много животи. Защо?

Ние, хората, имаме доста къса памет. Ние, хората, сме доста безотговорни. И много жестоки. Често. И забравяме, че Бог може и да е създал всичко, но го оставил ние да се грижим за него. Включително живота.

Не обичам войната. Никога не съм била привърженик на завладяването на територии. От друга страна в историята има много моменти, които са изисквали намесата на сила, за да бъде възстановено равновесието. Поне от наша, човешка гледна точка.

И все пак, независимо от причината, войната си остава гадно нещо. Не само защото умират хора. А защото цялата идея за Сътворението отива по дяволите. Защото, ако Бог е любов, ние хората трябва да живеем с тази любов и да се ръководим от нейните принципи. Да не унижаваме, да не причиняваме болка, да не отнемаме достойнството на другите, да не отнемаме домове, бъдеще, светлината.

Но да се върна пак на Ливан. Тази изстрадала държава, потънала в бедност, бе изправена пред едно голямо изпитание. Експлозиите на практика разрушиха пристанището в столицата Бейрут и опустошиха цели квартали на града, поръсвайки стъклата на сградите в радиус от километри от мястото на взривовете. Повече от 100 човека са загиналите, повече от 4000 – ранените. Десетки хора остават в неизвестност, според правителството, а спасителите продължават да работят с надежда да открият оцелели. Истинска трагедия. Като при война.

Причината, официалната, е че взривът е бил причинен от неправилно съхраняваните 2750 тона амонячна селитра. Страната обяви тридневен траур. А хората бяха призовани да носят защитни маски, за да избегнат обгазяването.

„В живота си не съм виждал разрушения от такъв мащаб. Това е истинска катастрофа“, коментира Марван Абуд, губернаторът на Бейрут.

Много световни звезди изразиха своята съпричастност към трагедията. Като Шарън Стоун, Наоми Кембъл, Салма Хайек.

Ариана Гранде публикува линк към благотворителната организация Impact Lebanon, в която вече е направила дарение. Същото са направили Кайли Дженър, Кортни Кардашиян и Стела Максуел.

И много държави и организации изпратиха своята морална и материална подкрепа.

Да, хората сме за това. Да си помагаме. Защото в един такъв момент на тотален шок и криза, единственото, от което има нужда, са средствата за справяне със ситуацията. Те няма да излекуват болката от загубата на любимите хора, но ще бъдат полезни за възстановяването на домовете, инфраструктурата, външната обвивка на този разрушен свят.

И не, не е виновен Бог. Колкото и да ми се иска да хвърля вината в нечия друга градина. Виновни за всичко сме ние, хората. В случая – със своята безотговорност. В други случаи – със своята жестокост. С мисълта, че сме нещо повече от другите и това ни дава право да рушим, грабим и отнемаме. Дори живот. Понякога сме виновни с бездушието си и с това, че се правим, че не ни пука да виждаме неправдите, защото не се случват на нас.

Забравяме, че всички сме хора.

Че днес бомбите могат да падат там, но утре могат да ударят нашия свят, тъй защитен и далечен на пръв поглед. Че насилието днес може да се случва там, толкова далеч, че не пречи на съня ни, но утре може да е тук – зад нашата врата и да пропищят ушите ни от ужас. Виновни сме. За децата, които заспиват без да са яли с дни. За заграбените чужди територии, за бомбите, отнетите животи, за корабите, пуснали войници далеч от нас и причинили болка. Виновни сме за убитите животни. За изнесените фабрики, които използват детски труд и замърсяват природата. Защото им е изгодно и удобно. Виновни сме за всяка злина на този свят.

Виновни сме и за безхаберието, което отнема живот. Като случая в Ливан. Като милиони други случаи. И докато сме такива, няма да има любов. Не за всички. А той, Бог, е един за всички. Така каза един приятел.

Виновни сме, че сме си заровили главите в пясъка и ни интересува само дали ще отидем на море и дали ще успеем да си купим поредния парцал. А там някъде има хора, които се борят с много, ама много страшни демони. Демони, които дори не можем да си представим, че съществуват. Хора като нас.

И следващия път, когато ви се случи нещо лошо, не питайте дали има Бог. Бог има. Няма хора.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *