Православната църква отбелязва днес Лазаровден. Всяка година той се празнува в предпоследната събота преди Великден.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия Лазаровото въздигане от смъртта, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Днес имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар

Три са обредните ритуали, свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек.

И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Според българската народна традиция Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ е денят, в който младите момичета се превръщат в моми за женене.

На този ден групи от по шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото.

Пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.

На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница)

На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество.

По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството.

Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.