Мерил Стрийп: Признавам си… Понякога искам да бъда „принцеса“!

Мерил Стрийп е уникална актриса и жена. Обожавам повечето й роли. Никой не би могъл да ги изиграе като нея, да им вдъхне живот, да събуди тези емоции, които тя събужда от екрана.

Мерил Стрийп е вдъхновяваща жена. И точно днес, ден след празника на жената, си спомняме едни нейни думи.

Думи, които ние, жените, никога не трябва да забравяме. Въпреки модерните времена, въпреки еманципацията или точно, заради тях. Защото до голяма степен модните днес джендър и безполови определения се дължат до голяма степен именно на тази наша прословута еманципация. Заради факта, че бавно и полека се превърнахме в мъже, които теглят и носят повече товар от самите представители на силния пол. А не трябва. Защото ние сме Жени. Преди всичко и най-вече… Жени и майки. В това ни е силата, в това ни е смисълът.

„Добре. Ще си призная. Понякога така ми се иска да съм малка, нежна, глезена жена. Дааа…казах го. Да потъна в ръце от стомана. Но топли като одеяло. Сигурна съм, че ги има. Да ми спират сълзите по бузите, с устни. И да чувам само: „Ще мине“. Признавам си. Искам да плача. За някакви глупави, женски неща. Дребни и незначителни. Малки. Защото големите, вече някой ги е решил. И то, без да издам звук. Понеже…така му идва от мъжкото „вътре“.

Признавам си… че искам цветя. Много цветя. Може и саксийни. Също шоколад. Въпреки, че съм на диета. Да се скарам, че го носи, да отчупя и налапам няколко парчета накуп. И после да съжалявам. Пак по женски.

Признавам си… Понякога искам да бъда „принцеса“. Може би в неделя. И толкова стига. Признах си. Когато една жена стигне до момента, в който може всичко сама, започва да мечтае да бъде жена… Но може ли го вече… и с кого?“