Михаела Филева: От доста време имам човек до себе си

Михаела Филева е чаровна, усмихната, позитивна. Тя е талантлива, зареждаща, успешна. След старта на шоуто „България търси талант” по Би Ти Ви и месец и половина преди големия й концерт, ние я попитахме какво я кара да се усмихва и как се раждат песните.

Здравей, предстои ти голям концерт. Разкажи ми за него?

– През последните месеци почти цялото ми ежедневие е подчинено на “Гласът на България” и подготовката за този концерт, който ще се случи на 18 април. Това е първият ми самостоятелен концерт. В екипа съм събрала хора, които наистина имат ценно, важно значение за мен и за творческия ми път. С някои се познаваме от много години. С други – съвсем отскоро, но всеки от тях е оставил следа и нямаше как да не ги пожелая в този важен проект. На първо място – лейбълът, с който работя. Почти осем години сме заедно с „Монте“. Това са хората, които не просто успяват да ме научат какви са правилата в бизнеса и как трябва да се случват нещата, но с които успяваме да си сбъднем мечтите заедно. На сцената ще се кача и с групата ми, в малко по-разширен състав, музикален директор е Борислав Бояджиев – Борче, хореограф Радостина Точева, а режисьор Бойко Щонов.

Този концерт е една нова страница за мен.

Обичам близките срещи с публиката, които клубната сцена предлага, но вече е време да опитам и другото. Да видя дали целият ми екип и аз като артист, сме готови да качим труда си на голяма сцената. Засега концертът върви добре с продажбите… И наистина се надявам 18 април да бъде една успешна нова страница за мен.

Стартира шоуто „Гласът на България”, как се чувстваш?

– Развълнувана съм. Това е малко по-различно амплоа за мен. Макар че преди няколко години бях жури в „България търси талант”, сега ще говорим само за музика. Музикално риалити. Ще съм треньор на отбор, което носи повече отговорност – за избора на песните, за представянето на хората на сцената.

Ще бъдеш ли строга?

– За разлика от другите треньори, аз съм била и от другата страна, това е невероятно преимущество. Била съм участник и много добре знам кои са всички въроси, които ще минават през съзнанието на талантите. Ще бъда треньорът, който им отговаря преди още да са попитали, който се опитва да им помогне да дадат най-доброто от себе си. Бих спестила притеснението на някой много талантлив изпълнител, който психически не е готов за битки и големи концерти. Бих му спестила разочарованието, което ще дойде в един следващ етап, отпадайки. В крайна сметка предаването има сериозна цел – да намери най-добрият глас на България. И за да може този човек после да има кариера и път, той трябва да бъде и вече силна личност.

  

Как се ражда една твоя песен? Мислиш ли предварително – трябва да направя хит, или следваш вдъхновението?

– Различно. Винаги се водя от вдъхновението и от това, което искам да кажа, това, което искам да бъде чуто. Понякога си в настроение, в което ти се танцува повече. Тогава се ражда танцувално парче с потенциал да бъде хит и да се слуша в клубовете. Понякога ти се иска да бъдеш откровен, да бъдеш разсъблечен, споделяйки лична история. Тогава се ражда по-бавна песен. Създавам ги по различен начин. Понякога те са на други автори. Просто песента сама те намира, а твоята задача е само да я изпълниш. Понякога просто си седя вкъщи на пианото и песента се излива от мен, свирейки и пеейки. Има много учебници за това как се пишат хитове, но не можеш винаги да робуваш на тези правила. Губи се усещането за изкуство.

Коя ти е най-личната песен?

– Почти всички. По- ми е лесно да кажа коя не ми е лична. Наистина. Припознавам се с историите в тях. Рядко споделям най-личните си преживявания в интервютата, които давам, защото предпочитам да бъда свързвана с музиката ми. Всичко от личния ми живот, което съм имала нужда да разкажа на всеослушание, съм го споделяла в песни.

Звезда или успял млад човек – как се чувстваш?

– Да се чувстваш звезда в рамките на България е малко пресилено. Чувствам се щастлива, защото мога да правя това, което обичам, и хората да го харесват.

За мен успехът винаги е бил еквивалент на щастие.

Голямата ми мечта е била да мога да правя музика и да преживявам от това. Да не се налага да правя компромиси. Благодарна съм, че съм от онези артисти, които имат реализация тук. Това не ме прави звезда, прави ме щастлива. Благодарна. Оценяваща. “Да се правя на звезда” не е било никога важно за мен, нито интересно.

Какво те кара да се усмихваш?

– Истината е, че се усмихвам, когато ми се усмихнат. Често си намирам поводи да го правя. Когато видя куче на улицата, обожавам животни, се спускам да го галя с думите „Ей, къде ходиш!” Музиката ме усмихва. Да видя готин млад човек в социалните мрежи, който сбъдва мечтата си или помага на някого, ме усмихва. Добра постановка или книга.

Имаш ли домашен любимец?

– Да, куче на 3 години.

И как успяваш да се грижиш за него, пътувайки постоянно?

– Тя пътува често с мен, йоркширски териер е. Избрах породата, защото е малка, а козината й не пада и не предизвиква алергии. Мога да отсядам с нея в хотели, които не са pet friendly. Освен това тя се оказа невероятна машинка (смее се), много е дружелюбна, много харесва да общува с нови хора, съответно е лесно да бъде с мен почти навсякъде.

Вярвам, че когато човек иска много едно нещо, винаги има начин.

Просто трябва да го откриеш.
Е, ако си бях взела доберман, каквато бе мечтата ми, най-вероятно нямаше да се справя. Но аз приземих желанията и очакванията си и си взех куче, за което мога да се грижа.

Имала ли си трудни моменти и кое е нещото, което те „вдига”?

– Всеки има такива моменти. Но те ни помагат да оценяваме хубавите, които идват след тях. Ако няма тъга, ще живеем в безконечно, смазващо скучно щастие. Музиката е едно от нещата, които ми помагат да се справям. Просто сядам на пианото и изпявам емоциите си. Помагат ми хората от обкръжението ми. Чувствам се голяма късметлйка, защото животът все ме среща с добри, разумни, отговорни хора. И когато паднеш, не само ти помагат да станеш, но ти помагат и да разбереш защо ти се е случило. Късметлийско е. Опитвам се да осъзнавам трезво нещата, за които си заслужава да благодаря.

Постоянно те свързват с разни известни хора в личен план? Дразни ли те това?

– Аз много не чета какво пишат. Приятели от време на време ми пращат статии, за да се посмеем. Дразни ме това, че са лъжи. Опитвам се да ги игнорирам, но понякога те ми се навират в очите. Телефонът ми звъни с нелепи въпроси от журналисти и осъзнавам, че какъвто и отговор да дам, това няма значение, за да излезе истината. Лъжите продължават. Даже не мога да изброя всички хора, с които са свързвали името ми. Имам чувството, че според жълтата преса почти всяка седмица се появява нов мъж в живота ми. Не е особено приятно, знам, че не трябва да се влияя, но и аз съм човек и понякога ми идва в повече. Искрено се надявам, че хората са достатъчно интелигентни, и когато видят заглавие, започващо със „Скандал!”, знаят, че не е истина.

Аз съм човек на дългите взаимоотношения.

От доста време имам човек до себе си. И съм благодарна, че в неговите очи срещам разбиране за всичко. Включително за нещата, които пишат по мой адрес. Той много добре знае коя съм и колко е специален за мен, това е най-важното.

Кое е мястото, на което се чувстваш най-добре?

– Не мога да кажа едно конкретно място, защото най-добре се чувствам пътуваща. Харесвам много Барселона… Но усещането да пътуваш, да срещаш различни култури, хора, да опознаваш света, е нещо невероятно. Имам нечовешко любопитство към нещата, които ме заобикалят. И се притеснявам, че един човешки живот няма да ми стигне, за да стъпя на всички места, на които бих искала да отида.

Как изглежда Михаела Филева у дома?

– Без червеното червило. (смее се)

Домошар ли си, каза, че обичаш да пътуваш?

– Обичам да пътувам, но обичам и вкъщи. Вкъщи е мястото, където бягам, където се събираме с приятели. Мястото, където е кучето ми, любимият ми човек. Ако трябва да избирам дали да тръгна за някъде, тръгвам веднага. Но ми харесва усещането за пристан. Да имаш къде да се връщаш. У дома. Хубаво ми е вкъщи.

Какво очакваш от тази година?

– До средата тя е разграфено буквално по минути. Чак през юни мога да си помисля какво ми предстои. Мисля да направя едно пътуване до Куба. И едно до Южна Африка, като второто се надявам да бъде обвързано с музикален проект. Ще се опитам да съчетая пътуванията с музиката. Миналата година стигнах до един важен урок – че ако си взема няколко поредни почивни дни, светът няма да свърши (смее се). Работохолик съм, но разбрах, че когато съм отпочинала, съм много по-продуктивна. Преди често казвах – няма да се прибера за празниците, или няма да дойда на сватбата ви… Това е ужасно! Важно е да се намери балансът. И за тази година си пожелавам да продължа да балансирам успешно времето за близките, с времето за професионалните ми ангажименти, с времето за себе си.


Интервюто взе: Веселина Петрова

снимки: „Гласът на България“, Би Ти Ви, личен архив и LoveStyleMag

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.