Биби Копоева: Бъдете по-женствени

Биби Копоева е творец, който създава уникални бижута. Започнала преди почти 5 години, днес ателието й е пълно с приказни гривни, колиета, обеци… Често я копират, но тя не се сърди. Защото вече е започнала да работи над нещо съвсем ново. Срещаме ви с нея точно на 8 март, защото е красива жена, която смело следва своите мечти. И защото красотата е част от ежедневието на всяка жена. Част от женската душа.

От колко време се занимаваш с изработката на тези прекрасни аксесоари и как реши да започнеш?

– Мисля, че станаха 5 години. От първото бижу, което направих. Реших да се занимавам с това като естествен порив. В търсене на творчесткото си начало, интерес към дизайна и изкуството. Дълги години съм работила в администрацията. Учила съм хуманитарни дисциплини в Софийския университет.

Но винаги съм искала да се занимавам с рисуване.

Поривът ми до известна степен бе „подкрепен” и от кризата, която се случи тогава. Понякога, когато човек достигне дъното, преосмисля ценностите си и поема по нов път.

Спомняш ли си първото си бижу?

Първото ми дизайнерско бижу… не съм сигурна. Започнах като имитирах прости схеми на отделни елементи. По-късно открих полимерната глина. И започнах да експериментирам с нея. Комбинирах изработването на елементи от полимерна глина с декупаж. И бях една от първите у нас, която направи тази комбинация. Правех брошки цветя със салфетка мак отгоре. След това започнах дизайнерските бижута. Открих калъпите, които се използват в сладкарството. Тази технология вече не е тайна, дори остаря, стана твърде масова.

Колко време ти отнема създаването на едно бижу?

Зависи от модела. Има чисто дизайнерски неща, които могат да ми отнемат от 10 минути до два дни. Постоянна работа.

Какво е най-голямото удовлетворение за теб?

– Първоначално е собствената ми радост, вътрешното удовлетворение. Когато направиш нещо красиво и искаш ти самият да го носиш. След това – срещата с клиентите, щастието в очите им. Благодарността им. Удивлението, възхищението.

Какви са клиентите ти? Каза, че не идват много мъже…

– Идват предимно жени. На всякаква възраст. Бижутата от серията със сладкишите са подходящи и за деца. Когато дойдат дечица на 4-5 години, майките им не могат да ги удържат. Те са като в Рая. Пипа се всичко. Възхитата е невероятна. Това е долната граница. Горната граница е – 60-65-годишни дами. Вече имам бижута и за тях. Те са по-класически модели, с полускъпоценни камъни, перли, седеф. Има прекрасни брошки, които са по-пищни, женствени и много се харесват.

Що се отнася до мъжете – идват много рядко. И много рядко купуват подаръци за своите половинки.

За Свети Валентин имаше само една поръчка с куриер.

Какво е твоето обяснение?

– Българската жена стана много силна, много независима. Доказа се във времето. И потисна българския мъж. Според мен той не се чувства вече толкова мъж. Защото жената по една или друга причина иззе много от неговите функции. Объркаха се нещата. Пожелавам си следващото поколение мъже да намерят своята вътрешна мотивация да бъдат истински Мъже.

Може ли едно бижу да ни направи щастливи?

– Разбира се.

На една жена, за да бъде щастлива, й трябва съвсем малко.

Личният й живот да е в нормални граници, от време на време да може да си позволи нещо за себе си – бижу, разкрасяваща процедура…

Коя е най-женствената серия?

– Най-новата. Със седефа и речните перли. Жените трябва да компенсират. В мъжкото ни време да бъдат по-женствени. Да компенсират с външния вид. Мъжете като видят една такава жена буквално дават на късо. Не знаят какво ги очаква. Непрекъснато чувам за мои приятелки с две-три деца, изоставени от мъжете си, които трябва да се справят с всичко. Но това не бива да гони женственото от ежедневието.

Над какво работиш сега?

– Над пролетно-лятната ми колекция. Комбинация от бяло, златисто, перли и седеф. Цветовете на морето. Тюркоаз. Открих месинга, който много ми допада.

Какво пожелаваш на себе си и на българските жени?

– Пожелавам им по-безоблачни и щастливи дни. С повече време за себе си. Отправям пожеланията си към жените, намерили сили, време и мотивация да създадат семейство и да гледат деца.

На тези, които имат повече деца, поклон.

Да бъдат по-спокойни. А тези, които се колебаят дали да дадат живот – не туширайте майчиния си инстинкт като си вземате домашен любимец. Не съм против животните. Аз имам домашни любимци. Но трябва да отглеждаме деца. На себе си пожелавам да мога да творя спокойно. Да не се притеснявам за пари. Искам държавата да ни осигури това спокойствие. Да започне да се интересува от малкия бизнес, от тези, които създават продукт. Не да търсят начини да събират от нас пари под различна форма. Иска ми се да дръпнем малко напред. Да излезем от поредната икономическа криза. Да живеем нормален живот.