Спомен за винаги усмихнатата Татяна Лолова

Татяна Лолова, актрисата, която всички помним от ролите ѝ в киното и театъра си отиде някак тихо, почти незабелязано. След смъртта на Славето – втори съпруг и другар в живота, тя остана сама в разходките из столичния квартал „Гео Милев“.

Угасна усмивката на една добра душа, която обичаше живота.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща й Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955-1956 г. играе в театъра в Русе.

През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: „Старомодна комедия“ от Алесей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър

Публиката се влюбва в Татяна Лолова все по-силно с всяка от паметните й роли – в „Сиромашко лято“ през 1973 г., „Щурец в ухото“ (1976 г.), „Топло“ (1978 г.), „Бон шанс, инспекторе!“ (1983) и „След края на света“ (1998 г.), както и в постановки като „Женитба“, „Юбилей“, „Свекърва“ и мюзикълите „Гнездото“ и „Зех тъ, Радке, зех тъ“.