Три книги, които ще ви помогнат в отношенията
Няма по-голям подарък от книгата. Подарък за душата, подарък и за приятел. Особено сега, през лятото, когато имаме повече свободно време. Когато можем спокойно да разлистим томчето на пейката в парка, под под дебелата сянка на кестените, край морския бряг…
Освен че ни помагат да пътуваме, да обогатяваме езика си, освен че ни подаряват преживявания, книгите всъщност ни и учат. Има книги, от които можем да научим много за отношенията си с другите – по приятен начин. Четейки за преживяванията на героите, ние подреждаме собствените си преживявания, срещи, двоумения…
Днес ви предлагаме три много слънчеви четива на ИК „Хермес“, които ще ви помогнат да се вгледате в себе си, да преживеете нещо неприятно, да се преборите с несигурността, да посрещнете любовта.
„Алисия и теоремата за безкрайната любов“ от Майте Уседа
Когато съпругът ѝ умира при нелеп инцидент, Алисия наследява семейната винарна на остров Майорка и кучето му.
Единственият проблем е, че тя няма никаква представа как се прави вино. И не обича кучета.
Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов крах, а домашният ѝ любимец се отнася към нея с безразличие.
Алисия се чувства безкрайно самотна. Нима съдбата е толкова жестока, че не иска да ѝ даде втори шанс за щастие?
„Място под слънцето“ от Франсис Мейс
Написана в типичния за Франсис Мейс стил, „Място под слънцето“ доказва, че човек може да е постоянно в движение и едновременно с това да търси и да намира утеха в крайъгълния камък за всички ни – своя дом.
Изследва страстта й към къщите и нещата, които ги запълват: стари книги, вкусна храна, любими приятели, изкуство и семейни ценности.
След като е живяла в шест американски щата, Италия и немалко временни жилища – общо шестнайсет къщи, авторката стига до извода, че мястото, на което се намираш, до голяма степен определя същността ти.
Дали представата за дома е неизменна, или се променя с времето? Как тези четири стени, които са практични и удобни, одухотворени и емоционални, се свързват с нашата душевност и пораждат усещането, че сме си у дома?
Или домът е стремеж към сигурност, който ни свързва с миналото и ни тласка към бъдещето?
„Лято на островa“ от Джени Хейл
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина.
Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото.
Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира. За да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. История от живота, нали?
