Дестинации & Дегустации

В Истанбул, в който се влюбваш от пръв поглед

Три дни са абсолютно недостатъчни да се опознае един такъв космополитен град като Истанбул. Стигат само, за да се докоснеш до атмосферата му, да се влюбиш в красотата му и да си тръгнеш със съзнанието, че пак ще дойдеш… Прекрасен град, с много зеленина, цветя и места за разходка.

Ден първи – Градът ни посреща с красив изгрев

И заради задържането ни на границата, почти нямаме време за сутрешен тоалет – настаняваме се в стаите и след трийсетина минутки тръгваме на разходка. Пешеходната обиколка на старата европейска част на Истанбул отнема близо 4 часа. Но си струва.

Започваме с прочутата Капалъ чарши, където можете да си купите доста изгодно злато и кожи. Много от продавачите говорят български, затова комуникацията не е трудна.

След това продължаваме през центъра към основните исторически забележителности: Площад “Хиподрума”, където през вековете са се запазили 4 забележителни обекта (Колоната на Константин, Египетския обелиск, Змийската колона, Фонтанът на Вилхелм ІІ), следват Джамията „Султан Ахмед“ – Синята джамия, в югозападния ъгъл на „Султанахмед парк“, джамията и църква “Света София”, която сега е просто паметник на културата и красивият дворец “ТопКапъ Сарай”.

Площад „Хиподрум“ се намира пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул – пренесен е през 390 г. от Египетския храм на Аполон. Височината му е 20 метра, по протежението му са изписани египетки йероглифи, бог Амон Ра и фараонът, хванати за ръце, а в най-долната част на обелиска е разположен пиедестал от 389 г. , на който са изобразени детайли от Хиподрума: императорската ложа, строителството на обелиска, девойките, танцуващи преди състезания, императорът, получаващ подаръци и др.

Змийската колона в Истанбул е другата древна колона на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храм в Делфи. Изработена е в чест на победата на гърците над персите. Според преданията, трите преплетени змии са направени от щитовете на персийските войници загинали в битката с гърците.

Джамията “Султан Ахмед“ – нарича се „синя“, заради цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Построена е в началото на XVII в. по поръчение на султан Ахмед I. Джамията има 6 минарета, като основната цел е била да надмине по размери и красота „Света София“. Тя наистина е огромна. Височината на купола й е над 40 м. Много е красива. 1/3 от стените и колоните са покрити с 21 043 фаянсови плочки от XVI и XVII век, които преливат във всевъзможни нюанси на синьото. Изрисувани са елементи във форма на цветя – рози, лалета, нарциси, виолетки. Всеки може да влезе да я разгледа (включително жени), на входа се събувате и ви раздават калцуни, но основното й предназначение е провеждането на молитвени церемонии.

„Св. София“ (светата мъдрост) – една от най-големите църкви в света в продължение на векове, „Света София“ е построена върху руините, останали от стара църква, през 532 г. от Юстиниян I. След завладяването на града от турците, през 1453 г. е превърната в джамия. Построени са четири минарета и са заличени иконописите във вътрешността й . През 1934 г. Кемал Ататюрк взема мъдрото решение да обяви “Света София” за музей, който е посещаван от милиони туристи годишно. Разкрити са някои от християнските иконописи, но са запазени и ислямските надписи. Има и втори етаж, от който се разкрива прекрасна гледка към първия – големите полилеи блестят в тъмнината и създават особена атмосфера. Съществуват различни легенди за това място. Едно от тях е за ръката на Богородица и появилите се по-късно под нея пръсти на младенеца. Както и образите на Дявола, открояващи се в шарките на мрамора.

„ТопКапъ“ – резиденция на османските султани в продължение на 400 години до 1853 г., когато тогавашният султан се премества в двореца „Долмабахче“. Сега „Топкапъ“ е музей, в който се съхраняват богати колекции скъпоценности, заграбени или получени като подаръци през вековете. Състои се от много сгради, разделен е на 4 двора, до които аристократите са имали различни нива на достъп според йерархията.

Към 17,00 часа се прибираме в хотела. Хапваме. Имаме малко време за почивка и в 21,00 часа тръгваме на нощна обиколка из града.

Спираме на две места, едното от които брегът на Босфора, до стените на „Долмабахче“ – наричан още „Малкият Версай“. Успяваме да се насладим и на въжения мост „Ататюрк”, ширнал се над Златния рог, който е красиво осветен. Проектиран е през 1950 г. Основите му са положени на 20.02.1970 г., а е открит на 29.10.1973 г. – в деня на 50-годишнината от провъзгласяването на Турция за република. При строежа му са взели участие 35 турски инженера и 400 строителя. Мостът „Ататюрк“ е дълъг 1560 м и широк 33 м.  Разстоянието между пилоните е 1074 м. Висок е 64 м. Между двете му колони са опънати 10 412 стоманени въжета. Мостът, по който на ден минават близо 200 хил. превозни средства и 600 хил. пътника, се явява четвъртият най-голям в света висящ мост. Преминаването е платено и е за пешеходци.

Ден втори – Първата ни „спирка“ е българската желязна църква „Св. Стефан”, която се е превърнала в символ на българите християни в Истанбул.

Историята й датира от XIX век, когато със специалното разрешение на султан Абдулахмет, българите издигнали своя църква в подарената от Стефан Богороди  къща. Неслучайно храмът носи неговото име. По-късно тя била опожарена, но през 1892 г. са положени основите на днешната църква от арменския архитект Ховсен Азнавур.

Конструкцията се състои от сглобяеми чугунени плочи с общо тегло 500 тона. Те били докарани с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора.

Строежът продължил само месец – толкова отпуснал султанът. Олтарът на храма е обърнат към Златния рог, в посока север-изток, а над притвора се извисява 40-метрова камбанария. Шестте бронзови камбани са изляти в руския град Ярослав, а две от тях звучат и до днес. Иконостасът е изработен в Москва, в православен стил.

Църквата е отворена за посещение всеки ден, а църковни служби се провеждат на големите християнски празници. За съжаление нашата държава е пренебрегнала този символ на християнството и българщината, не е отпуснала средства и сега чакаме турската държава да я укрепи!

След това тъй като имаме време до тръгването на корабчето, отиваме в съвременната част на центъра на Истанбул, за да се разходим по булевард „Истиклял” – местната „Витошка“, която започва от площад Таксим. Тук са бутиците на известните световни марки и кафенета като Costa coffee.

По „Истиклял“ върви и едно малко красиво ретро трамвайче, приличащо на детска играчка.

Минаваме край лицея „Галатасарай”, после по Музикалната улица, където се продават всякакви музикални инструменти и стигаме до Галацката кула – построена от търговците.

След това имаме минутка за снимка на Галата мост (пълно е с рибари) и после се отправяме към пристанището, където се качваме на корабче, за да се разходим по Босфора.

Проливът Босфор е едно от чудесата на Истанбул. Образувал се е по време на 4-та палеологична ера, но митологична легенда разказва как Зевс превърнал своята любовница в крава, за да я опази от ревнивата си жена Хера. Разгневената съпруга разбрала за това и пуснала към бедната Йо муха. Кравата се спасила, преплувайки пролива. Името му произхожда от ”Босфорус” или „Крави брод” . Той е приток на Черно море, дълъг 32 км и широк от 750 м до 3300 м. Средната му дълбочина е 60-70 м, а на места достига и до 100 м.

Корабът плава покрай европейската част на Истанбул до „Румели Хисар“, стига до втория мост над Босфора и се връща обратно край азиатската част на града – тук са къщите на най-богатите хора (цените започват от 7 милиона и стигат до 700 милиона долара).

Виждаме двете огромни къщи на най-богатата турска фамилия – Сабанджи (със зелените покриви), както и къщата на Онур и офиса на Шехерезада от сериала „1001 нощи” и резиденцията на фамилия Шадоолу от „Перла” (за почитателите на сериалите).

След разходката с корабчето преминаваме в азиатската част по въжения мост „Ататюрк”, чудо на строителството, край квартала на интелектуалците (двуетажни къщички, със собствени детски градини, училища и магазини) и стигаме до хълма Чамлъджа (Йеди тепе) откъдето се открива прекрасна гледка към Истанбул. Имаме време за почивка и чаша кафе. Както и свободно време за снимки.

Панорамата е наистина красива! Оттук се виждат Босфора, европейската част на града, Мраморно море и Принцовите острови.

След това се качваме отново в автобуса и се връщаме в европейската част. Идва ред на най-красивия дворец – „Долмабахче“.

Пищният Долмабахче е най-красивият дворец в Истанбул. Построен между 1843 и 1856 г., в началната точка на европейския бряг на Босфора, той е съчетание на различни художествени стилове. В дизайна му елементите на барок умело се съчетават с рококо и неокласицизъм. Но всичко това с голямо умение е втъкано в традиционното османско изкуство.

Представете си 44 огромни зали и 285 стаи. И всичко това буквално блести, защото тук са вложени 14 тона злато и 40 тона сребро. Състои се от три части – мъжка (селямлък), женска (харем) и официална (церемориална).

Вътрешният интериор на двореца – обзавеждането, копринените килими и завеси, е почти изцяло запазен.

Ненадминат е със своята пищност и лукс – дори таванът е декориран със златни орнаменти, а стените – с картини на някои от най-известните творци от XIX в. „Долмабахче“ е заобиколен от добре поддържани градини, а на входа му двореца има големи монументални порти. Тук, по време на престоя си в Истанбул, е отсядал бащата на турската република – Мустафа Кемал Ататюрк, починал в двореца на 10 ноември 1938 г.

Обиколката на административната част на Долмабахче започва с входната зала и приключва в пищната церемониална зала Муядеде. Преминава се през зали, в които султанът е посрещал посланиците или други чуждестранни гости, стаи за отдих, снабдени с удобни отоманки и дивани, библиотеката и кабинета на султана, личните му покои, джамията и, разбира се, хамама, както и помещение, в което сега  е подредена експозиция от лични вещи на различните султани и сервизи от злато, сребро, порцелан, кристал.

Най-забележителната зала в двореца е Муядеде хол. Разположена на 2000 кв. м., тя е 36 м висока, като куполът й е с диаметър от 25 м. В нея има 56 колони. Подът, разпростиращ се на 124 кв. м., е покрит с килим с европейски дизайн, който сменя цвета си според светлината.

Най-големият полилей в двореца, разбира се, виси тук. Изработен в Англия през 1853 г., той тежи 4, 5 т и има 750 крушки. Първоначално той е бил захранван от газ, но през 1912 по него е потекъл ток. В нея са се провеждали различни церемонии- сватби, годежи, такива с религиозен характер.

След като сме се насладили на залите, пълни с кристали, злато и други скъпоценности, слизаме на Египетския пазар (пазарът на подправките).

Гладни сме, затова си купуваме от традиционния сандвич, който тук се продава навсякъде край брега на морето – половин бяла франзела с доста печен лук и скумрия на скара. Вкусно е. Но на крак не е много удобно, защото трябва да се чистят костите.

Затова се мушкаме под мост Галата, където е пълно със заведения (по-хубави и не чак толкова), поръчваме си бира (естествено Efes) и сядаме да похапнем. Наоколо е много чисто, сервитьорите са любезни. Приятно е.

Уморени тръгваме към хотела – пеша – край трамвайната линия. Минаваме през целия център на града. Красиво е.

Животът тук започва след 19,00 – 20,00 часа. Тогава излизат уличните търговци, заведенията се пълнят с хора, навсякъде се чува музика.

Ден трети – Сутринта ни е свободна за разходка.

Разхождаме по централната улица на града, по която минава и трамвайната линия (опасва цял Истанбул и по нея можете да се ориентирате, за да не се загубите).

Надникваме и в Отопарк – красив парк – единият му вход е откъм централната улица, другият излиза от страната на Босфора.

Има красиви розови градини, дървета от цял свят (магнолии, маслини), тук се намира и Музеят на науката. Снимаме се пред големия глобус, инсталиран на входа му. После си тръгваме. Бързаме назад към хотела.

По обяд освобождаваме стаите и тръгваме за един от големите молове в града – Форум, където е и аквариумът „Тюркоазо“, и Музеят на ледените фигури.

След няколкочасово обхождане на магазините и скромен шопинг (цените там са като при нас и няма смисъл), се качваме на автобуса за Одрин.

Пристигаме в Одрин към 19,15 часа. Местната Капалъ Чарши е отворена и ни чака. Тук можете да пазарите и с български левове. Има хубав локум, халва и дребни сувенири.  Градът е красив. Има много фонтани.

Снимаме се пред една от най-големите джамии в Турция – Селимие – перлата от архитектурната огърлица на архитекта Мимар Синан (паметникът му е близо до джамията). За съжаление нямаме време да посетим българската църква “Св. св. Константин и Елена“. Но пък набързо хапваме от прочутия турски кебап.
Към 20,30 ч. потегляме обратно към дома.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *