БГ ЛичностиНовинки

В памет на един герой: Васил Левски

Днес си спомняме за Васил Иванов Кунчев – Левски. Едно име, което всеки от нас трябва да носи с гордост, почит и любов в сърцето си.

Защото Левски наистина е бил герой. Както и всички онези млади мъже, забравили за себе си, жертвали живота си, любовта си, бъдещето си, за да се борят за свободата на Родината, загинали на по 20-30 години.

Сигурна съм, че младите хора днес не разбират това. Ако въобще се опитват да вникнат. В думичката „саможертва“. Времето ни е различно, далечно, разглезено.

Но ние сме тези, които трябва да ги учат постоянно да помнят, да имат респект. Да са горди от тези, които са били преди тях, от делата им, от смелостта им. Смелост, граничеща със самоубийствено безразсъдство.

Защото са имали една мечта, имали са една цел. Свобода или Смърт.

За тези Герои, които днес почитаме, не е било страшно да прекосят България пеша през зимата, с увити в парцали крака…

Не е било страшно да бягат от дебнещите ги в засада заптиета.

Не е било страшно да се изправят срещу армия друговерци, готови да отнемат живота им. С едно замахване на ножа или сабята.

Не са имали страх, защото са имали любов и плам в сърцето. Любов към себе си, народа си, Родината си.

За нас днес е страшно да нямаме wifi…

Затова нека си спомняме по-често. Нека им благодарим по-често. И да се опитваме да бъдем достойни техни наследници.

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово.

В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев. Но историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола.

Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев, умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да помага за изхранването на семейството.

-Бате, кой е тоя
синеок герой?
-Левски, мило братче,
се нарича той.

Започнал учението си в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение.

За кратко време имал възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.

През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград, за да се включи в Първата българска легия. Именно там получава бойното си кръщение и името Левски.

След разтуряне на легията се завърнал в Българско и известно време учителствал в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой. В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. Бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов.

Следват три обиколки из българските земи. По време на втората Левски създал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.

За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа обхващаща цялата територия на страната.

През есента на 1872 г. били създадени първите окръжни центрове, които осъществявали координацията между Букурещкия централен комитет и местните комитети в страната. Бил изготвен план за нападение над турската поща в старопланинския проход Арабаконак.

Акцията била осъществена, под ръководството на Димитър Общо, на 22 септември 1872 г., но турската полиция взела извънредни мерки за разкриване на участниците и успяла да ги арестува.

Направените признания по време на разпитите позволили на властта да нанесе съкрушителен удар върху революционната организация.

Десетки комитетски дейци били арестувани и изправени пред организирания в София извънреден съдебен процес.

По това време Левски се намирал в Южна България. Първоначално мислел да освободи всички арестувани, но обстановката се усложнила. А сред членовете на централното ръководство настъпили противоречия във връзка с предложението на Любен Каравелов да се пристъпи към вдигане на въстание в страната.

Левски преценил, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършените арести.

На път за Румъния той се отбил в Ловеч за да прибере комитетската архива, но вследствие на предателство, бил заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София.

На 18 февруари 1873 г. Васил Левски бил обесен.

„Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.“

„И пак е 18 февруари.
С цветя в ръцете, чинно коленичим.
Изплакала очите си – България,
все още чака своя син обичан.“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *