Велика събота е последният ден от Страстната седмица.

Обикновено в този ден се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Това е и последният ден, в който се боядисват яйца.

Църквата прославя Велика събота като най-благословения ден

В него Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери.

Това ще се случи на другия ден – в неделята, Великден.

Точно в полунощ православните християни ще се поздравят с „Христос воскресе!“.

Великден е най-големият християнски празник, който носи със себе си множество обичаи, преплели вяра и народни традиции.

В основата на празника са великденските яйца, които символизират възраждането за нов живот и пробуждането на природата.

В неделя сутрин, след празничната утринна служба, вярващите започват да се поздравяват с традиционното „Христос Воскресе!“, на което се отговаря с „Воистина Воскресе!“.

Този поздрав се използва чак до Спасовден и бележи период на радост и празнуване. Седмицата след Великден се нарича Светла седмица и се смята за един от най-светите периоди в годината.

Един от най-популярните обичаи е чукането с великденски яйца, което носи радост на малки и големи.

Народните поверия включват и други ритуали – например, да не се ляга преди полунощ в нощта на Възкресение, за да не бъде човек „сънлив и неработен“ през цялата година.

На сутринта на Великден е прието да се извърши ритуално измиване с вода, в която са потопени дрян, здравец, босилек и червено яйце. Смята се, че докосването на децата с червено яйце по бузите ще им донесе здраве и сила през годината.