БГ Личности

Райна Кабаиванска: Най-ценното в живота ми е сцената

Райна Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век. Родена е на 15 декември 1934 година.

Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка е учителка по физика. 

Преди време в интервю за Нова телевизия, Райна Кабаиванска сподели, че сцената е най-ценното нещо в живота ѝ.

„Родена съм в Бургас, майка ми беше учителка по физика в мъжката гимназия. Това, което помня от майка си, беше: „Да слушаш”. Аз се хвърлях в прегръдките на баща си и плачех от майка си, а той ми казваше: „да слушаш майка си”. Бях пълнично дете, но отслабнах през пубертета и запазих фигурата си. Много лакома съм, имам голям апетит и доста си хапвам. Гласът ми бе открит случайно.“

Връщайки лентата назад в годините, Кабаиванска си припомни детството в Бургас.

„От майка ми Стайка съм наследила дисциплината, а от баща ми, Яким, чувството за хумор и лекотата, с която изживявам дните си“, разказа още Райна Кабаиванска.

И в предишни свои изяви голямата певица е признавала, че нейните внуци не парадират с известната си баба.

„Наскоро излезе една книга в Италия за мен и казвам на Франческа, дъщеря ми: „Покажи им, нека да прочетат коя съм, през какво съм минала“, а тя ми отговори: „Няма нужда, мамо“. Разбирам я, израсна с гледачки, все й липсвах, ревнуваше ме от музиката. А иначе децата са музикални и двамата, но дъщеря ми не им дава да се развиват в тази посока“.

„Мъжът ми беше абсолютно незаинтересован от това, което правех. Дъщеря ми Франческа, когато беше на 3 г., ми каза, гледайки ме в очите: „ти трябва да знаеш, че аз мразя театъра”. На мен ми стана ясно и тя повече не стъпи в театъра. Аз не бях пълноценна майка, вечерно време я оставях на бавачката. Нейният живот може би не е бил толкова щастлив с една отсъстваща майка. Това е голяма болка”, призна още певицата.

Тя обясни, че никога не е харесвала гласа си и никога не е искала да го слуша, но е имала инстинкт към театъра, там се е чувствала силна.

„Най-ценното в живота ми е сцената“, призна Кабаиванска в ефира на Нова телевизия.

„По време на спектакъл времето спира и сякаш не тече. Живееш с илюзията, че си Тоска или мадам Бътерфлай. Това е истинско чудо! Носи усещането за вечна младост.“

Носител е на престижни световни награди – „Лоренцо Великолепния“ – награда на Академията на изкуствата (Медичи, Флоренция – 1990), „Монтеверди“ (1980), „Джакомо Пучини“ (1978), „Илика“ (1979), орден „Стара Планина“, „Един живот, посветен на музиката“ – за 2000 година.

 

Снимки: LoveStyleMag/стоп кадър Нова телевизия

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *