Деца, бъдете внимателни: Агресия и смърт дебнат отвсякъде
Децата са бъдещето на света. Това клише, което многократно сме чували, днес няма как да бъде вярно, предвид факта, че стотици деца растат без родители, други биват малтретирани, трети са принудени да търпят пияните си мама или тате, а други стават свидетели на ежедневни скандали.
Децата днес са в най-неизгодна позиция. Раждат се, уж плод на любовта между двама души. Често обаче остават само с мама, защото тате осъзнава, че вече обича друга жена и създава ново семейство. Налага им се да се преборят с травмата, породена от изоставянето, да се научат да се обичат, да се отстояват, да не им пука и да имат самочувствие.
Възможно е семейството да не се разпадне. А просто ежедневно да има малки, по-големи или шокиращи скандали, придружени с хвърляне на предмети, неприятни определения, агресия, малтретиране, алкохол… И тогава на детето му се налага да осъзнае, че то няма никаква вина, че проблемът не е негов, а на възрастните. Налага му се да се научи да се справи само с проблема и да оцелее психически и физически.
Има семейство, в които няма скандали, всичко е тихо, но няма и интерес, любов, грижа. Освен финансовата такава. Мама и тате работят, всеки си има свой личен живот, детето получава всичко, освен едно – най-важното – внимание, грижа, любов. И пак му се налага да расте само, да се справя само с депресията, липсата на внимание, одобрение, любов. Трудна работа.
Има най-различни семейства. Семейства и „семейства“. И е трудно, понякога невъзможно почти да покриеш раните с любов, да помогнеш на детето да излезе от кашата със самочувствие, гордост, сила и правилната самооценка.
Избираме детско столче за кола, което да е безопасно. Търсим сокчета без вредни добавки. А последното нещо, за което се сещаме, безопасната семейна среда, остава някъде далеч назад в списъка ни. Предпочитаме телефона си, вместо да поговорим с момчето или момичето. Предпочитаме мола пред това да се разходим заедно или да почетем заедно, да гледаме филм заедно. Заедно. Като семейство. Като приятели. Не споделяме. Не обичаме. Ние бързаме и плащаме.
Оправдаваме се с времето. Докато не дойде един момент, в който същото това дете, израсло в идеалното или не толкова идеално семейство пресече улицата, на пешеходна пътека – както може би сме го научили, и един не толкова идеален шофьор не го прегази. Защото се е качил да кара след като е употребил алкохол. Дребно провинение. И в същото време толкова огромно.
Утре той ще е трезвен, ще обядва или вечеря със своето дете, ще си гледа в телефона, ще отиде на работа. Но една Вселена ще е престанала да съществува тук е сега, за да се пренесе някъде отвъд. Отвъд злобата, безхаберието, безчовечността, безотговорността.
И в този момент вече нищо няма да има значение. Освен едно. Че животът е бил прекършен. Преди да е започнал.
Мили деца, бъдете внимателни. Възрастните не са това, което бяха. Пазете се. Няма кой да ви пази. Нито законът, нито нашата гражданска, човешка съвест са достатъчно добри, за да ви спасят от лошото.
Носете каска, не е тъпо. Носете наколенки. Притичвайте дори на пешеходната пътека. Пресичайте там, където наистина е по-сигурно, дори да трябва да заобиколите. Потърсете помощ, ако някой ви наранява, дори да са мама или тате. Не следвайте инфлуенсърите, които правят безумни неща, заради един лайк или една реклама. Докато катерите планината, оставете телефона на сигурно място – в раницата ви. Селфитата, които носят опасност от смърт, не са готини. Да се снимаш, докато вървиш по опасен рид, не е готино.
Животът е дар. И никой няма право да ви го отнема.
Мили деца, внимавайте. За да ви има и утре.
