Коко Шанел. Мадмоазел, която промени света на модата
За 88 години живот, тя успяла да създаде огромна модна империя, да даде името сина собствен стил на обличане.
Неустоимата изобретателка Коко Шанел освободила жените от стегнатите корсети, дългите поли и екстравагантните шапки, и ги облякла в дрехи с прости линии, подчертаващи достойнствата и скриващи недостатъците на фигурата.
Подарила им й и своята философия: „За да изглеждаш великолепно, не е необходимо да си млад и красив”.
Трудното детство калило нежната й душа
Габриел Шанел се появила на бял свят на 19 август 1883 г. във френското градче Самур. Майка й починала рано и баща й, чувствайки се неспособен да се грижи за малко момиченце, я завел в приюта на един католически манастир.
Годините, прекарани зад стените на обителта, изградили у Габриел твърд характер. Именно тук тя усвоила изкуството да използва своята женска привлекателност, за да постига целите си. Научила се и да крои и шие – умения, които след години щели да я превърнат в един от най-известните световни модни дизайнери.
Семплите одежди на послушничките се отразили върху възприятията й за стил – строгият силует, простите кройки и минимализмът остават нейна запазена марка.
Началото – малко магазинче за шапки
След като навършила 18 г. Гарбиел напуснала манастира и решила да изпробва късмета си като певица. Уви, природата не била я дарила с приятен глас и това мнение споделяли всички посетители на кафе „Ротонда” в Мулен. Така мислел и пехотинецът Етиен Балсан, чиято военна част била настанена в градчето.
Близо месец той се наслаждавал на пеенето на Габриел, и по-специално на любимата й „Виждал ли е някой Коко на Трокадер”, и приятелски изказвал критичните си забележки. Тя ги приемала без да се засяга. Между двамата припламнала искрата на любовта и Габриел се преместила да живее във Виши, а богатият и красив Етиен поел всички грижи за приятелката си. От певческите опити на младата дама й останал само един спомен – прякорът Коко.
Попадайки във Виши, аристократично предградие на Париж, Габриел се отдала на удоволствието да живее без да мисли за дребните житейски несгоди. Балсан не й отказвал нищо, дори й осигурил начален капитал, когато тя решила да си отвори магазинче за… шапки.
Произведенията на Коко бързо завладяли сърцата на парижанки със своята простота и елегантност. Самата Шанел не излизала без шапка дори ако отивала само до зеленчуковия магазин. „Шапката прави от жената истинска дама”, казвала Коко.
Бизнесът с шапки изстрелял Коко в средите на богатите и известните, името й станало популярно. И дошла логичната развръзка.
Пътят към върха
Прагматичната и делово настроена Коко бързо осъзнала, че няма смисъл една жена да се разхожда в страхотен моден тоалет, ако няма мъжки очи до себе си, които да я гледат с възхищение… Убедена в своя чар, в един прекрасен ден тя заменила Етиен за бизнесмена Артуп Кейпел, с когото прекарала следващите 10 години от живота си.
Артур не само се заел с възпитанието й, въвел я в изисканото общество, но й помогнал да се превърне от Габриел в Коко Шанел. Година след запознанството им, през 1910-та, тя открива свой магазин на две крачки от площад „Съгласие”, в центъра на Париж. Над вратата на модния салон стояла гръмката табела – „Модни дрехи Шанел”.
Три години по-късно Коко открила филиал на магазина си в курортния Довил, където очаровала аристокрацията с дръзките си модели бански костюми. Така било поставено началото на бъдещата модна империя.
Любовта на Артур я вдъхновявала, но уви съдбата решила да й го отнеме – през 1919 г. Артур Кейпел загинал при автомобилна катастрофа.
Идеал за много жени по света
Година по-късно все още тъжната Коко срещнала княз Дмитрий Романов, брат на последния руски цар. Дизайнерката смятала широкоплещестия руснак за „ужасно привлекателен”. Започналият любовен роман донесъл полза и на двете страни – тя върнала предишния блясък и репутация на княза, а той й помогнал да продължи да живее без Артур.
Почувствала отново радостта от живота, Коко изумила света с едно ново свое произведение – прочутата малка черна рокля. Дреха, обожавана от херцогини и работнички. Светът бил шокиран от гениалната простота и изчистеност на дизайна. През годините на войната Габриел преместила своя парижки магазин на ул. „Шамбон”, срещу хотел „Риц”, където той се намира и днес. Имала клиенти от цял свят.
Късо подстригана, винаги с шапка и с тъмни очила, Коко се превърнала в идеал за подражание на много жени.
Нейната момчешка фигура, активен начин на живот и финансова независимост будели възхищение и дори лека завист.
Но княз Романов имал пръст в още един от успехите на Коко. Именно той я запознал с химика-парфюмерист Ернст Бо, негов приятел, който през 1921 г. създал заедно с модистката знаменития аромат Chanel N 5 – първият парфюм за „жени, които ухаят на жени”. Парфюмът постигнал огромен успех и донесъл на своята собственичка така желания и дълго чакан капитал.
Високо, високо, високо…
Съвсем заслужено Коко била призната за дизайнер номер едно на Франция. Славата и успехът й бързо напуснали пределите на родината й. Тя била известна и богата, а приятелите й били имена като Пабло Пикасо, Чърчил, Салвадор Дали, Жан Кокто. Шанел обличала известните – Грета Гарбо, Марлене Дитрих, Глория Свенсън.
През 1926 г. списание „Вог” сравнило универсалността и популярността на малката черна рокля с тези на автомобилите „Форд”. Успехът бил в краката й.
В началото на Втората световна война обаче се наложило Коко да закрие всички свои модни ателиета и бутици. Но въпреки това останала в Париж. Когато войната свършила, мадмоазел Шанел се преместила в Швейцария.
През 1954 г., на 71 г., Коко Шанел се завърнала на модния подиум с нова колекция.
Костюмът Chanel се превърнал в символ на статуса на новото поколение – ушит от туид, с тясна пола, сако без ревер, със златисти копчета и външни джобове.
Шанел си върнала завоюваната преди това слава, която Кристиан Диор бил на път да й отнеме през 50-те. Сътрудничила си с холивудските студия и обличала звезди като Одри Хепбърн, Лиз Тейлър…
Уви, личният живот на Коко нямал такъв зашеметяващ успех, както дизайнерският й път.
Тя имала много връзки, с известни и богати за времето си мъже (включително уестминстърският херцог), но нито веднъж не сключила брак и не станала майка.
Но кой казва, че една жена трябва на всяка жена да бъде съпруга, майка и домакиня, за да се чувства реализирана, успешна, удовлетворена? Коко била избрана да промени гардероба на дамите и тя го направила – изискано, с много вкус и с желание за успех. Името й ще остане завинаги на стената на славата в света на модата, символ на женственост и стил.
През 1971 г. Коко напуснала този свят, а през 1983 г. Карл Лагерфелд поема ръководството на модния дом „Шанел”.
Pingback: 50 години без Коко Шанел » Животът е любов