На Сирни Заговезни: прошка дай, прошка получи

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият или Великденският пост.

Точно днес православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според традицията всеки трябва да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.

След вечерята бабата завързва парче халва в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са сядали на пода и с уста се опитвали да захапят парчето халва. Обредът се нарича „люшкане“.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени и се прескача от всички за здраве.

Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.