Неразгаданата тайна на древния Нан Мадол

На картата на света има един удивителен тихоокеански остров, наречен Понап, на който се намира загадъчният град Нан Мадол. Казват, че за да бъде построен, са били необходими 250 тона камъни – почти толкова, колкото и за пирамидата на Хеопс. А местните жители са убедени, че островът е населен с духове…

Нан Мадол е едно от най-странните съоръжения, останали от древността.

Много от базалтовите камъни тук са дори по-големи по обем от двата милиона каменни блока на Великата пирамеда на Египет. Наричат го „най-добре пазената тайна на археологията” или „голямата загадка на Микронезия”. Дворцов комплекс, построен върху коралов риф сред просторите на Тихия океан.
Трудно е да се каже каква е възрастта на останките в Нан Мадол, защото не са открити украшения или ритуални съдове, които да спомогнат за определяне на ерата, в която са живяли строителите. Учените градят своите хипотези на основата на легенди, предавани от поколение на поколение. За да построят всеки отделен остров от изкуствения архипелаг, неговите създатели първо изграждали външни стени с височина до 10 м. След това оформените правоъгълни участъци от лагуната били запълвани с парчета корали и скала до ниво над най-високата точка на прилива. Създателите на мегалитния комплекс са изградили и система от огромни диги и вълноломи, които защитават острова от стихията на Тихия океан.

Във времето на Великите географски открития мореплаватели от различни държави, връщайки се от своите походи, разказвали невероятни истории за дивите тихоокеански острови. Хората смятали разказите им за пълна измислица. През 1529 г. испанският капитан Алваро Сааведра разказал за изумителния остров Понап, разположен между Филипините и Хавайския архипелаг.

Саавердра твърдял, че изоставеният град, намиращ се на острова, напомня много за Венеция със своите каменни крайбрежни сгради и храмове, от които са останали само руини…
По-късно руският мореплавател Литке съставил карта на Понап и подробно описал таинствените руини. За съжаление събраните от него сведения никога не били публикувани.
През 1857 г. островът бил проучен и от американеца Гюлик, а години по-късно и от поляка Кубари, който съставил подробен план на руините. В края на XIX в. до Понап стигнал английският авантюрист Кросчън, който искал да си „вземе” малко от руините, но местните туземци не му позволили да оскверни останките.

Германецът Паул Хамбрух прави първото истинско проучване на Нан Мадол.

в началото на ХХ в. Той установил, че в лагуната има 92 неголеми острова и всички те са с изкуствен произход. Каналите между тях гъмжали от гърмящи змиорки. Експедицията на Хамбрух преброила каменните съоръжения. Били установени 800 обекта с крепостни стени и пристанищни постройки. Около всички имало 5-метрова стена. Германецът успял да докаже, че градът е бил управляван от княз Сау Делеур, първият от династията на петнадесет царе-жреци. Туземците му разказали и историята за местната богиня – костенурката Нанун-Сунсан. Специално за нея бил построен дворец с басейн. В определени дни жреците разхождали богинята с лодка по каналите и се завръщали с пророчества от нейно име, които разпространявали сред населението. След това костенурката била изпичана и тържествено изяждана.
През 1958 г. американска научна експедиция открила на дъното на басейна на храма хиляди коруби на „богини”…

През 1946 г. Понап станал протекторат на САЩ и получил статут на затворена зона. През Втората световна война японците окупирали мястото и започнали разкопки. Едва през 1958 г, когато американците успели да изпратят експедиции, станало ясно нещо много интересно. Туземците разказали, че японците всъщност открили много артефакти и ги взели със себе си – метални предмети, скулптури и саркофази, направени от чиста платина…
Американските учени останали на острова до 1986 г. и също направили доста открития. Успели да открият гробовете на вождовете и жреците, и установили, че всички острови в лагуната са свързани с подземни тунели и пещери. Предположили, че преди 12 000 години градът е процъфтявал!
Малко по-късно австралиецът Дейвид Чайлдрес открил подводни камъни под формата на кръстове и квадрати, подобни на тези, които се намирали на остров Йонагун. Той поставил джобния си компас на един от големите камъни и установил, че стрелката се върти бясно без да спре.

Всъщност още първите европейски колониалисти обърнали внимание на честите и странни електромагнитни явления, които се случвали около руините.

Виждали вечер по стените да пробягват електрически заряди и кълбовидни мълнии. Туземците били убедени, че мястото е свърталище на духове.
През 1907 г. от подобна електрическа аномалия загинал губернаторът на Германска Микронезия Берг, докато бил на посещение в Понап. Не повярвал на туземците и останал да нощува сред руините…
Съвременната наука обяснява явленията с големите разлики в температурите и електромагнитните излъчвания, но няма реални доказателства за това.

Археологическите открития в Понап станали причина за появата на десетки хипотези, свързани с появата на града.

Един от учените твърдял, че Нан Мадол всъщност е легендарната Атлантида.
Други смятали, че Понап е бил преден пост на египетските фараони.
Трети се опитвали да докажат, че Нан Мадол е е построен от извънземна цивилизация.
Една от известните легенди разказва за двама братя майстори, които пристигнали отдалеч по вода и построили Нан Мадол върху останките от друг древен град, потънал в океана.
Според местните хора градът е построен от магьосници, които имали умението да вдигат огромни предмети във въздуха. Именно те основали династията Сау Дельор, но деспотичният им владетел разсърдил боговете и те опустошили и разрушили острова. Тази легенда стои в основата на вярването на местните, че градът е обитаван от зли духове. Казват, че всеки, който се осмели да остане на острова след залез слънце, ще бъде проклет от призраците и няма да доживее до следващия изгрев.
Не е ясно защо е бил построен Нан Мадол – по толкова сложен начин, и как е изчезнал от лицето на земята. Възможно е никога да не бъде разгадана неговата тайна. Въпреки това този потънал в сенки град от руини до днес е един от най-привлекателните за туристите археологически находки.